Къде изчезват 750 тона злато – инките още пазят своята тайна
В средата на XVI век няма колонизатор, който да не е полудял от прословутата златна треска. Южна Америка се оказва локация, в която ценните метали нямат толкова голяма стойност, колкото самите американци искат да придадат. Нещо повече, историята на ацтеките и техните много скъпи ритуали, вече са мотивирали испанците да търсят лесното забогатяване. И така историята ни запознава с Франциско Писаро. Роденият в Трухильо, Испания през 1478 г. се смята за извънбрачен син на дребен благородник. До днес се водят спорове коя точно е рождената му дата, но за официална се смята 1478 г. Единствените следи от детството до 30-годишна възраст идват с легендата, че този човек се е препитавал като свинар.
Едва ли някой е подозирал, че същият човек ще успее да влезе в историята, но нека не забравяме, че в социологията има един труд, който ни запознава с така наречените завръщащи се у дома. Учените проследяват този феномен, обръщайки внимание на хора от най-ниските прослойки, които на фронта се оказват ефективни бойци, получават власт, правото да се разпореждат и да ръководят други хора. Един много интересен холивудски пример в това отношение е трудът на Стивън Спилбърг в „Спасяването на редник Раян“. Ако си спомняте, там капитанът не казваше на никого с какво се занимаваше и войниците бяха отворили специална каса за залози, с която се стремяха да разберат кой е този човек.
В хода на войната, героят е преминал през някои от най-тежките сражения, но едва в последните мисии разкри истината за себе си – убиецът и героят в множество битки е преподавател по литература в малко американско градче. Ето защо основното препитание и начина на живот в социалния и подреден свят, рядко отговаря на качествата, които могат да се проявят във военно време. Франциско обаче може да се смята и за човек, който проявява най-лошите си качества, като лакомията се оказва една много специална и водеща сила в неговия живот. След като се озовава в Южна Америка през 1532 г. той води около 183 премръзнали и изстрадали гладни войници в гръбнака на Андите.
Неговата посока е сърцето на инките. Разкъсвана от гражданска война между двама братя Атауалпа и Хуаскар, сега е моментът за трета неутрална сила да се опита да наложи своето влияние. Когато Франциско тръгва на своя поход, победата вече е факт за Атахуалпа, като неговата територия се озовава в северната част на империята. Испанецът имал късмет, защото отслабената империя не можела да се разправи с него, а в силните си години, легендата за свинаря можеше да приключи много бързо. Озовавайки се в столицата Кахамарка, конквистадорът получава един много силен коз – задържа Атауалпа за заложник, докато испанците започват да разграбват и унищожават града пред очите на владетеля. Повечето взимали свещени и религиозни обекти от скъпоценности, но по-голямата беда е, че се посяга на храмовете, където малцина можели да влизат, освен ако няма така наречените празници.
Докато владетелят наблюдава унищожаването на култура и традиция, която най-вероятно испанците не са виждали, решава да предложи една по-добра сделка – вместо да се разграбва всичко, той е готов заплати своята свобода и да изпрати гостите като напълни килията, в която пребивава със злато. Условието било, че ценният метал ще бъде до височината, която самият Франциско може да достигне. Тоест с вдигната ръка да се опита да докосне тавана. Излишно е да казваме, че владетелят бил затворен в огромно помещение. Освен това, като бонус, щял да напълни още две килии със сребро. Всичкият ресурс щял да бъде предаден веднага и дори се гарантирал безопасен маршрут, по който гостите да си тръгнат и да закарат съкровището обратно в Испания. Едва ли в малката душа на този конквистадор е имало място да си представи какво получава като подарък. В продължение на три месеца, инките носили злато и започвали да пълнят килията, всичко се носило от селяни на гръб, при това пред погледа на обезумелите испанци. Ден след ден килията се пълнела, както и допълнителните помещения.
Единственият проблем е, че испанецът не вярва много на фактите – все пак Атауалпа все пак разполага с достатъчно армия, за да приключи житейския път много по-рано, отколкото подозираме. В последствие нервите не издържат и накрая Франсиско прави най-голямата грешка в живота си, убивайки императора. На 29 август 1533 г. е изгорен на клада. В историята това остава онзи момент, в който златната гъска е убита. Испанецът така и не знаел, че по същото време керван от 60 000 души е тръгнал към Кахамарка, предводителят е генерал Руминави и заедно с армия, пренася около 750 тона злато, с които да се разплати с испанците. Трябва да запомним следното, тогава и сега, цената на златото можела да позволи охолен живот за няколко поколения напред, а и самият Писаро щял да се завърне в Испания като истински герой, но нервите не издържали.
Най-вероятно не може да се очаква много от свинар, който за първи път вижда нещо толкова впечатляващо. Генералът разбира по пътя, че вече няма смисъл да бърза и отклонява златото през планинския регион на Еквадор. Никой не знае къде точно е заровено съкровището, но инките са се постарали да го скрият от всички гости. След като се разделят с ценния товар, генералът събира армия и започва да отмъщава, избивайки с голямо удоволствие испанци. На финалът е заловен, измъчван и убит. Никога не разкрива къде точно крие златото и мнозина биха вярвали, че количеството ще е лесно за откриване, но в следващите 40 години на дневен ред идва избиването на инки и забравят, че някъде там се крие злато, с което може да се купи държава. До днес същото не само не е открито, а и с изтребването на единствените хора, които биха могли да знаят, отдавна са избити.
Единственото, което остава като информация е, че съкровището на инките е погребано някъде в планината Серо Ерносе, като територията, която трябва да покрием е около 2 197 070 000 квадратни метра – обърнете внимание на цифрите, няма никаква техническа грешка. Да не говорим, че ако разполагате с ресурсите, помислете за още един факт – това е един от най-неприятните терени, по които човек може да мине, пълни с изненади в следствие на не толкова приятните климатични условия. Смята се, че ценният товар е някъде между 1200 и 4512 метра надморска височина, като промяната във времето често варира между 5 и 24 градуса по Целзий. Освен това не трябва да забравяме, че количеството дъждове, сняг, мъгли ще помогнат за по-лесното изгубване. Експертите споделят, че най-доброто време за експедиция остава между декември и януари, когато времето е малко по-приемливо.
До този момент планината отказва да предаде тайната си. Няколко десетилетия по-късно испански конквистадор на име Валверде се жени за принцеса на инките. Тя обещава да му даде локацията и в един период испанецът наистина става много богат и се завръща в Испания. Смята се, че той е взел малка част. В последствие създава и карта. По пътя оставя редица следи, които да ориентират пътешествениците. Документът се предава на крал Чарлз V от Испания. Изпраща се нова експедиция. Макар и да откриват някои много важни стъпки, една вечер лидерът им – монахът Лонго изчезва и никой повече не го открива.
През следващите 100 години никой не прави повторен опит. В началото на XVIII век Дон Антонасио Гузман започва да работи в стара мина на инките и успява да открие друга карта. Преди да успее да вземе богатството, отново изчезва мистериозно. През 1860 г. британският ботанист Ричард Спрус прави изследване на архивите и попада на картата на Валверде, която е прерисувана от Гузман. Публикува информацията в Кралското Географско общество. Капитан Барт Блейк и лейтенант Джордж Чапман следват стъпките в търсене на златото. В едно писмо дори разказват, че е неописуемо да опишат изобилието, което срещат. Двамата успяват да вземат част от въпросното, но в последствие единият не успява да оцелее излизането от планината, докато другия пада зад борда, пътувайки към Северна Америка, за да продаде това, което е успял да вземе. През 30-те години на миналия век един шотландец на име Ерскин Лок прави два опита за щурмуване на планината.
По време на първото пътуване е изоставен от шерпите и е ударен от жестоки дъждове, които го оставят на място около 37 дена. На второто пътуване остава без храна, шерпите откриват най-различни ядливи растения и след това започват халюцинациите – какво точно са консумирали, това е подробност, за която историята мълчи. През 20-те години един американец – полковник Брукс ще създаде банка в Еквадор и след това ще се опита да напълни касата със злато. Шерпите му се бунтуват още на първото пътешествие.
При втората разходка, Брукс взима дори съпругата си със себе си и отново е посрещнат от жестоките дъждове. Тя умира от пневмония, докато той се озовава в лудница в Ню Йорк, говорейки за огромни количества злато и скъпоценности. Мислите си, че поне тази лудост ще приключи до тук, но един от последните документирани опити се пада на Боб Холт. Американският геолог тръгва на изследване в планината през 60-те години, но се подхлъзва и пада върху скала, умира на място. Това е последният известен случай, но никой не знае колко точно изчезват в планината, опитвайки се да открият легендарното злато.
Снимки: Wikipedia
