Когато Италия беше принудена да избере фашистите

| от |

Демократичните избори са интересно събитие, което на всеки четири години води до промяна в политиката на дадена страна, както и в отношенията ѝ със света. Можем да говорим за демокрация, когато изборът може да се похвали с особено разнообразие и кандидати с разнообразни интереси и планове за своето управление. И докато Германия трябва да се изправи с тежкия избор и доверието между двете световни войни, Италия няма този особен успех. Нека не забравяме, че Бенито Мусолини не отстъпва особено на фюрера и много добре знае как да се възползва от всички познати методи за манипулация на избора.

Без съмнение можем да твърдим, че демокрацията е била погубена именно през 30-те и 40-те години, а малко след това отстъпва през тоталитаризма и през следващите години. На изборите през  1934 г. на площад Палацо Браши в Рим можем да забележим една интересна пропаганда, която италианските творци и почитатели на режима оформят много добре. Върху сградата на Фашистката партия, те поставят един специален транспарант, маска и думите „SI SI“ – „Да, Да“. Демократичните принципи са изгубени, особено след като избирателите са сведени до един много скромен избор.

Те трябва да изберат дали да подкрепят новия режим и нищо повече. Липсват кандидати, липсват партии, липсват планове и дебати. Дучето дава един много ясен и основен избор. Дори и да присъства несъгласие, то няма да бъде отразено по никакъв начин, а и във време на манипулация и абсолютна хегемония, Мусолини гарантира своята победа. Подобен вот ще се упражни и срещу Австрия в последствие.

Интересен е и начинът, по който италианците могат да гласуват. Те получават бюлетина с италианския флаг с фашистки символ, както и бял плик за негативен глас. Веднъж щом бюлетината е попълнена, гласоподавателят трябва да пусне своето решение в урната, както и да върне празния плик на разпределителя, заявявайки в последствие какво е гласувал. Едва ли трябва да се изненадваме от факта, че на тези избори повече от 99.84% от гласоподавателите подкрепят Бенито Мусолини. Голямата победа засилва още повече маниакалното поведение на Дучето, който нарича изборите „Вторият референдум на Фашизма“.

fasc_main

Както е обещано, страната се запознава с новия ред на господство. Рим е преобразен във Фашистка столица на една особена империя. Планът за трансформация на града е одобрен и много скоро всяка историческа сграда е преобразена с новите символи. Лидерът на партията не забравя да се похвали при всеки удобен момент за новите постижения и подобряването на живота, макар и да се досещаме каква точно е съдбата на хората, които не били съгласни с тази рязка промяна.

Фашистите в Италия правят точно това, което са правили и римските оператори, следвани от Католическата църква. А повиканите артисти през 20-те и 30-те години са мотивирани лично от партията да започнат реконструкцията на града и да го преведат във вид, достоен за настоящите владетели. Ето защо се изработват фашистки символи за някои от историческите сгради, а там където не е възможно да се поставят, автоматично се добавят необходимите елементи пред сградата или в близост до нея. Много скоро средиземноморската топлина и чар на Рим, се превръщат в огромни блокове и символи на едно ново бреме, което всички италианци ще усетят на гърба си.

 
 
Коментарите са изключени за Когато Италия беше принудена да избере фашистите