Григорий Майрановски – доктор Смърт на СССР
Голяма част от военното наследство, което виждаме в действие днес, е завещано изцяло от двете световни войни. Историята ни показва, че сме успели да създадем достатъчно оръжия, при това без да броим атомното, за да се заличим поне няколко пъти, но дори и тогава ще има достатъчно ресурс за повторно тестване. Русия стана известна през последните няколко години с употребата на прословутия агент „Новичок“. Неговото официално бойно кръщене е практически неизвестно, но не можем да отречем, че Скрипял беше един от публично ударените.
За кратко време имаше достатъчно агенти и лаборатории, които посочиха тайните руски служби за виновни, но както се досещаме, те не са единствените, които са разработвали подобен вид техника и оръжия. В Германия имаме д-р Менгеле, в САЩ имаме прословутата MK ULTRA, а в бившия СССР се натъкваме на едно интересно име – Григорий Майрановски.
Неговият житейски път започва през 1899 г. в Батуми. През 1917 г. завършва гимназия и постъпва в медицинския факултет на Тифлиския университет. Там е привлечен от организацията „Бунд“, известна като общ еврейски работнически съюз. В свободното си време Григорий работи в театъра и се отдава на актьорско майсторство. Това носи известни привилегии, но скоро идва време да се премести в Баку и да постъпи в Бакинския университет. Химията и биологията се оказват доста силни черти и скоро е ръководител на секцията на клъстърната индустрия.
През 1922 г. е привлечен в Москва и ще специализира медицина във 2-ри Московски държавен университет. Преподава химия и биология на във вечерно училище, основната му работа е на лекар в терапевтичната клиника. Работи като асистент, а след това е и ръководител на амбулаторна клиника. През 1933-1935 г. ще се издигне още по-високо и ще ръководи токсилогичния отдел. В края на 1935 г. се премества в института по експериментална медицина, а две години по-късно службите официално го избират за главен ръководител на секретната токсикологична специална лаборатория на класифицирания отдел по фармакология. Малко след това е член на 12-и отдел на ГУГБ на НКВД.
Горе-долу по същото време започва и въвеждането му в изготвянето на най-различни отровни вещества за заличаването на различни „доброжелатели“ на партията, както и на противниците на СССР. Постъпването му в „лабораторията на смъртта“ изисква само една основна задача от НКВД – да се създадат отрови, които да се прикриват в тялото и да оставят единствено следите за естествена смърт или евентуално човешко заболяване. Лабораторията често променя имената си, за да излезе от полезрението на вражеските шпиони. Понякога се нарича Лаборатория 12, Лаборатория Х, Камера и други.
Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=57013999
Майрановски често трябва да сменя и своята локация, за да не привлича внимание. Личната му лаборатория се намира на алея Варсонофиевская, а входът към нея е покрит с пет защитни слоя. Веднъж щом се отвори, просторът за провеждане на експерименти е огромен. НКВД не са особено доверчиви и по тази причина Григорий е постоянно наблюдаван и разследван от властите. Истината е, че вниманието към химическите оръжия започва много преди появата на Григорий Майрановски. Той е наследник на известния Яков Серебрянски. Биографията на този агент би могла да засрами дори легендите за Джеймс Бонд и много други.
През 1923 г. Яков започва да работи като разузнавач в Палестина и се опитва да установи контакти с местните революционни движения и най-вече да усети посоката за евентуална намеса на Англия и Франция. През 1926 г. е нелегален жител на Белгия. През 1929 г. е внедрен във Франция и работи върху спускането на агенти за подготовка на разузнаване, диверсия и евентуални терористични операции. До края на 1931 г. ще разполага с автономна мрежа от агенти, чиято основна дейност ще бъде насочена изцяло за контрол на различни правителства, разработка на диверсии и тероризъм.
По време на Испанската война е един от важните търговски представители на СССР и попълва сериозно запасите на републиканците. В хода на по-сериозните му акции и действия, Яков често изисква употребата на най-различни химикали, с чиято помощ да започне да отбелязва положителните и успешни операции. Съдбата на този агент приключва с назначаването на Лаврентий Берия. Яков е елиминиран бързо, а според новия лидер, подобно оръжие трябва да се модернизира значително и по тази причина се създават две нови лаборатории. Григорий продължава да работи върху създаването на агенти. Първата му отрова, така нареченият иприт, не може да изчезне от тялото на жертвата и при изследване е възможно да се разкрие.
В случай, че се чудите, Григорй може спокойно да експериментира с хора. В този момент има предостатъчно врагове на държавата, които спокойно могат да предложат тялото си за различни научни експерименти. Ученият започва да експериментира с дигитоксин, колцихин, талий и рицин. Той комбинира, редуцира и повишава съдържанието на различните отрови, разглежда начините за инжектирането в човешкото тяло и още много други. За всеки експеримент има по 10 тестови субекта – разбираме хора – като всеки субект се разглежда между 10 и 14 дни. В случай, че отровата не подейства в този интервал, ученият преминава на следващата формула. Майрановски има нужда от няколко години, за да създаде първата легендарна отрова К-2.
Въпросният медикамент, според описания на учения, може да смали и отслаби всяко човешко същество, а в рамките на 15 минути неговите жизнени показатели се редуцират до абсолютната нула. КГБ настоява да се проведе още един експеримент пред комисия, организира се и независима аутопсия. След като поредният субект е натровен и умира, разузнавачите изпращат тялото в медицинския университет, за да проверят какво ще споделят патолозите там. Заключението им е, че човекът е починал от остра сърдечна недостатъчност. Междувременно съветският д-р Смърт разработва и най-различни методики, както и дози за комбинирането му с храна, вода, евентуално иженцкия и поръсване върху жертвата.
През 1940 г. същият изобретател ще защитити докторска степен с труда си „Биологичният ефект на продуктите при взаимодействие с иприт върху кожата“. Подобен научен труд може да докаже с какво точно се е занимавал химикът и в следващите три години учените няма изобщо да приемат темата, но евентуално в хода на войната ще Григорий ще успее да мине под капките.
Нещо повече, според една от най-честите статистики, за създаването на въпросния К-2 са били необходими около 250 души, всички участвали предимно в тестването. До 1945 г. в лабораторията влизат най-различни шпиони, военнопленници и още много други. Агентът, както и неговите началници се гордеят с постигнатото и заявяват, че благодарение на това средство са успели да елиминират много заклети врагове на родината и режима.
Снимка: Теодор Ромжа
By Unknown author – http://svetniki.wordpress.com/2012/11/01/blazeni-teodor-jurij-romza-skof-in-mucenec/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29318922
Според историка Никита Петров, въпросната инжекция се забива в телата на основните противници на Сталин. Една от известните жертви е украинския националист Шумски и американският комунист Огинс. За вторият е интересно, че е бил договорен да се върне обратно в САЩ, но на изпроводяк получава К-2 и лекарите дълго не разбират каква е причината да умре. Твърди се, че една от последните инжекции е натровила и Архиепископа на Украинската униатска църква – Ромжа. В последствие се разработват дори куршуми с отрова и някои от агентите умират внезапно при опит да ги използват.
На 13 декември 1951 г. химикът е ударен от неприятна изненада. В няколко случая К-2 не е подействал, макар и агентите да са действали спрямо предписанията. Григорий е осъден на 10 години затвор през следващата 1954 г. Зад решетките ще напише писмо на Лаврентий Берия с надеждата, че ще позволи да започне по-специалната разработка за създаването на още по-силни химикали. Говори се, че няколко пъти ученият е извеждан от килията си, за да се върне обратно в лабораторията, но по-интересното е, че точно тези писма ще се използват в делото срещу Берия.
Освобождаването му през 1961 г. продължава с домашен арест, а в последствие му е наредено да напусне Москва за 24 часа. Бившият химик не разбира, че за него е подготвена нова лаборатория в Махачалка. През 1964 г. Съветският „Д-р Смърт“ умира внезапно, при това от сърдечна недостатъчност. През 1989 г. синовете на бившия учен искат реабилитация, но такава е отказана, поради факта, че вината е доказана.
