Впечатляващият Царски танк на Русия по време на Първата Световна война
По време на Първата Световна война, военната индустрия започва да работи стабилно за създаването за нови средства на войната. Тяхната основна цел е да съкратят значително времето на сражението, да елиминират шанса от окопна война, особено поради факта, че издържането на такава армия е особено трудно и почти невъзможно. Ето защо и репарациите до голяма степен са толкова свирепи. Макар и на Източния фронт руснаците да не влизат в дългата война на изчакването и да не се налага да копаят толкова много бункери, не можем да отречем, че при излизането на първите танкове, също се очароват от факта, че подобна машина спокойно може да премине през вражеските позиции, без да се дават особени жертви.
Танкът е революционна машина, но има една особена подробност – не всеки успява да вземе най-доброто от дизайна. И така през 1914 г. руските инженери започват да работят върху така наречения „Царски танк“. След демонстрация на уменията му, самият цар Николай е решил да отстъпи тази част на инженерите и машината била прекръстена не неговия основен създател – Николай Лебеденко. Същият е водеща сила в експерименталната лаборатория. Когато получил проекта и най-вероятно копия на британските танкове, разработчикът решил да захвърли западната технология и вместо това да създаде съвсем различна и много вълнуваща машина, с която да впечатли всички на фронта. На първо четене, можем да бъдем сигурни, че е впечатлил царя и всички околни, демонстрирайки „Царския танк“ през 1915 г.
От самата снимка можем да забележим големите проблеми, а те наистина са такива. Първият руски танк приличал повече на тротинетка, отколкото на стандартния днешен танк. Колелата му били с диаметър от 9 метра, което автоматично изключва всякакви шансове за дискретно предвижване, както и за прикриване. Под бронята се крият два двигателя с мощност от 250 конски сили всеки. С демонстрираната снимка, най-вероятно бихте задали и следващия въпрос: как това чудо на техниката завива? Според дизайнерите, най-добрият вариант е да се мести задното колело, докато предните са здраво закрепени и не спомагат за маневреността. Що се отнася до броня, никъде не е записана или описана такава. Нещо по-важно, горното оръдие или главното такова е дълго около 8 метра. Кабината е значително по-просторна – 12 метра широка.
Снимка: By Fastboy – Own work, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10284758
Добавени са две по-малки оръдия, но инженерите възнамерявали да поставят още оръдия и на корема на купето. Това, което инженерите така и не осъзнавали е, че ако повишат сериозно теглото в предната част, задното колело с размери от едва 1.5 метра, често може да затъва в калта и да обездвижва самата машина. Междувременно предните колела не можели да издрапат. Как са минали тестовете? Комисията застанала близо до полето около август 1915 г. и забелязала, че танкът с размерите на Виенско колело, не можел да излезе от мястото, където е докаран. Така и не мръднал. Впрочем, впечатлението било толкова силно, че машината останала на около 60 километра от Москва до 1923 г. и едва тогава някой се сетил, че може да го разглоби и поне да го даде за скрап.
Добрата новина е, че руската армия никога не го произвежда, но дава още един много сериозен довод за тази причина – самият танк бил изключително голям и щял да бъде уязвим от всеки артилерийски огън. Съмняваме се, особено след като никога няма да излезе в сражение, но това е друга тема. Нека обаче не забравяме, че руските инженери изобщо не са единствените, които са правили подобни изцепки. Когато британците започват разработката на подобна машина. Командир Т. Г. Хитирингтон представя своя дизайн. Той предлага подобна машина но с три колела по 12 метра, работещи със специално сдвоено 100-милиметрово оръдие от морската флота. Оказва се, че британците предоставят три прототипа, но преди да ги сглобят и пуснат в дейтсвие, разработват дървени модели, които са спрени много по-рано.
Заглавна снимка: By Unknown author – English Wikipedia, originally uploaded by w:en:User:Fastfission, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=92400
