Генерал Джордж Пикет – най-некадърният американски главнокомандващ в историята на САЩ
Чудовищата се раждат във войната и развихрят своето най-черно въображение за създаването на разнообразни зверства, които до този момент не са били дори известни. В единствената война на територията на САЩ, точно такива мъже се запомнят и проявяват, а сред тях е генерал Джордж Пикет. Вирджинският аристократ не може да се похвали като някои от най-елитните кадети на Американската военна академия. Въпреки това я завършва през 1846 г. Като много други възгордели се възпитаници, той също ще покаже интригуващ характер на фронта. За него победата на Конфедерацията е повече от необходима.
Преди бляскавите победи, генералът ще стане свидетел на впечатляващо клане, за което дори не е подозирал. Битката за Гетисбърг ще коства много и ще промени дребният човек завинаги. Сражението се случва в късния следобед на 2 юли 1863 г. Командата за атака не идва от него, а от генерал Робърт И. Лий. Решението се оказва повече от фатално и единственото, което остава за Пикет е да гледа как почти 9000 войника са пометени от пушките на противника. Сред убитите има и много ранени, които са прибрани като военнопленници. Джордж Пикет е принуден да се оттегли, а когато има заповед да събере всички свои войници на сборен пункт, отговаря: „Генерале, нямам никакви войници!“. Не е ясно дали заради поражението или поради липсата на хора, но губещият е изпратен в Северна Каролина, където трябва да отговаря за реда. По всичко личи, че покрай него се оформя беда след беда.
Снимка: By Thure de Thulstrup – Original scan: Library of Congress – N.B. The description the LoC gives manages to combine George Pickett (Confederate, leader of the charge) and Winfield Hancock (Union, defended against the charge) into one person, George Hancock. This is, of course, nonsense, and an error has been reported., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23538787
Щатът, макар и подчинен на Конфедерацията, често показва и симпатии към северните движения и евентуалната индустриална революция. Мнозина отказват да попълнят редиците, дезертьорите също са фактор. Върлуват бунтовнически групи, съюзници-мародери и други особени главоболия. Гладът също се прокрадва, а опитите на Пикет да намери допълнителни сили, за да овладее региона, всеки път се оказват напразни. Накрая се отказва и премества в Питърсбург с младата си съпруга Сали. През 1864 г. съюзническата армия успява да овладее Нов Берн и да използва пристанищата и земята, за да се изхранва. Пикет е окуражен от факта, че със завладяването на този град ще има възможност най-накрая да стигне до необходимите ресурси. Получава сухопътни и морски помощи, за да върне тази територия. С помощта на 13 000 души, генералът напада Нов Берн от югоизток. Атаката обаче не се развива по правилния начин и всичко, което може да се обърква, се случва.
В графата си записва още една много черна загуба. Победените трябва да изминат около 50-60 километра до Кинстън. Единственият успех е залаваянето на 500 вражески офицера. Повечето заловени се оказват бивши войници на конфедерацията, които предпочитат да се сражават за по-силната страна и да се възползват от по-добрите условия. Поради сериозните провали, генералът най-накрая решава да осъди всички войници като предатели. Пикет вярва, че ако разстреля заловените, останалите най-накрая ще спрат да бягат. Генерал Джон Пек от съюзниците изпраща писма, с които да напомни на своя опонент за правилата на войната, но така или иначе е късно. Голяма част от задържаните се намират в Северна Каролина и когато Пек пише второ писмо, прави най-голямата си грешка – изброява 53-ма офицери, които настоява да бъдат пуснати. Осъждат 22-ма души, сред които и 15-годишен Ира Нийл.
Той изпълнявал ролята на барабанчик в строя и никога не е вдигал пушка, но въпреки това е осъден на смърт. Липсва бесило, което да изпълнява присъда за 13 души едновременно. Местните жители построяват такова за пари, а палачът се явява сам сред своите съграждани и заявява, че за пари и дрехи ще направи всичко. На публичната сцена излизат по 13 души и след всяка екзекуция се събличат голи и остават да лежат на земята. Голяма част от семействата, които разпознават своите близки, започват да ги прибират, докато други се заравят в масови гробове. Не е ясно колко точно време е необходимо, за да се екзекутират толкова много хора, но малко след това, посланието се приема по съвсем грешен начин. Пикет се превръща в истински звяр и вместо да успее да овладее своята армия, той се превръща в толкова мразен човек, че мнозина често са готови да го убият. За 10-дневен период Пикет ще е успее да постави нов рекорд – 512 от неговите мъже ще напуснат дивизията му.
С абсолютно никакъв морал в редиците, на Пикет се пада поредната чест да се провали и той го прави грандиозно. На 1 април 1865 г. в битката за Петте Вили ще има дори още по-тежък резултат. В тази зона се намира последната железопътна линия, която захранва цялата армия и генерал Фил Шеридан е изпратен, за да я неутрализира. Пикет получава команда да задържи тази зона на всяка цена. Както обикновено, надутият началник продължава да прави каквото знае и не приема толкова присърце заповедите. Когато силите на Шеридан пристигат, за да се разправят с противника, не могат да открият никого.
Войниците се намират на около 4 километра от точката, която трябва да защитават. Къде е генералът? Запива с бойни другари и никой не успява да чуе докладите за приближаващите вражески сили. Редица от офицерите му дори не подозират, че е напуснал полесражението, за да се напива. Когато най-накрая се сеща, че има важна мисия, Пикет осъзнава, че пристига точно на време, за да види отстъплението. Жертвите са четири пъти повече от противниковите, голяма част са взети за пленници. С тази загуба и цялата война е изгубена, всичко вече е само въпрос на време. Генерал Лий е принуден да предаде Питърсбърг и Ричмонд, а в последните дни, докато обикаля града ще забележи освободения от командването Пикет. Единствените думи, които може да каже са: „Този човек още ли е в армията?“.
Пикет обаче има и още проблеми. Много скоро ще бъде издирван от властите, за военни престъпления. Свидетели на екзекуцията разказват много подробно за събитията в дните на екзекуция. Вадят се и писмата, в които проваленият генерал се заканва да коли и беси. Осъзнавайки, че освен съд, проваленият боец може да срещне и линч, събира багажа и заминава с жена си и сина си за Монреал. По пътя реже брадата си и живее изцяло с парите, които жена му изкарва като преподавател по латински.
Прекарва известно време в Канада и след помилване се завръща във Вирджиния и се врича във вярност на Съюза. За съжаление не може да живее толкова благородно, колкото иска. По време на войната почти всичко е унищожено от неговото имущество. Без почести и имущество, същият заминава в Ню Йорк, където ще работи като застрахователен брокер. Продължава да пие и умира на 50-годишна възраст, оставяйки 32-годишната си съпруга да се бори за неговото име и да създава най-различни фантастични истории.
Заглавна снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3158912
