Музикални хроники: Как Би Би Кинг си рискува живота, за да спаси китарата си и я кръсти Люсил

Когато блус легендата Би Би Кинг стъпваше на сцената, публиката винаги се оказваше хипнотизирана от дълбочината и емоционалността на музиката, която той създаваше като истински китарен гуру от най-висок ранг.

Но за самия Кинг това никога не беше солов акт, защото с него беше Люсил – името, което дава на своята китара още през 1949 г.

Би Би Кинг беше най-влиятелният блус китарист от своето поколение и показа уникално дълголетие, като между първата и последната от 15-те му награди „Грами“ имаше почти 40 г. разстояние (1969 и 2008).

Музикантът, който почина преди пет години, използва редица китари в кариерата си (повечето от които бяха Gibson, модел ES-355) – но независимо как се различаваха те, Кинг им даваше едно и също име, произлязло от инцидент, който го среща очи в очи със смъртта още на младини.

Случката е от 1949 г., когато Би Би Кинг (чието рождено име е Райли Би Кинг) още е на 24 г. и наскоро е издал първите си записи.

През зимата той отива да свири в танцова зала в Туист, Арканзас. Тъй като там е доста студено, организаторите палят варел, пълен до половината с керосин, за да затоплят помещението. Китаристът разказва, че рисковата практика е обичайна за периода, но точно в онази нощ се случва най-лошият възможен сценарий.

Препирня между двама мъже по време на концерта прераства в сбиване, варелът е съборен и подът е залят с горящ керосин.

„Изглеждаше като огнена река и всички се затичаха към вратата, включително и моя милост“, спомня си американецът. „Но когато излязох се сетих, че съм си оставил китарата вътре. Върнах се за нея. Беше дървена сграда и гореше толкова бързо, че като си взех китарата, започна да пропада около мен.“

Би Би Кинг едва не изгаря в пламъците, за да спаси китарата. По-късно се оказва, че двама души са починали вследствие на инцидента, а Кинг научава и че свадата между мъжете е започнала заради жена на име Люсил.

„Така и не се запознах с дамата, но научих как се казва. Затова кръстих на нейно име китарата си, за да ми напомня никога повече да не правя така… за малко да загубя живота си, за да спася тази китара“.

Традицията се запазва и при следващите инструменти на Би Би Кинг. Накрая от култовата марка Gibson разработват специална китара в колаборация с него, официално наречена „Люсил“. Тя отново е от полуакустичен тип и е базирана на модела ES-355. През годините се появява и модел „Супер Люсил“, както и нова версия специално за 80-ия юбилей на легендата, на която той свири между 2005 и 2009 г., когато тя е открадната.

Връзката на Би Би Кинг с името не приключва дотам. През 1968 г. музикантът кръщава 15-ия си студиен албум Lucille, а титулната песен е 10-минутен разказ за неговата китара и за цялата му любов към музиката.

Текстът разказва как той е „срещнал“ Люсил, как тя го е спасила в редица ситуации и го е направила известен.

„Звукът, който чувате, е от китарата на име Люсил / Луд съм по нея / Тя ме измъкна от плантациите и можем да кажем, че ми донесе славата“, гласи началото на лириките.

Райли Би Кинг е син на фермер, а след като родителите му се разделят, той прекарва повечето от детството си с майка си и баба си на плантацията за памук в Килмекъл, Мисисипи. Именно на църковните служби там момчето се запалва по музиката. Един свещеник му показва първите акорди на китара и така предопределя бъдещето му.

В рамките на година обаче Би Би Кинг губи първо майка си (починала едва на 25 г.), а после и баба си и още 10-годишен е принуден да се грижи сам за себе си. Две години по-късно купува първата си китара за 15 долара – това е размерът на цялата му месечна заплата и той я изкарва като домашен прислужник на собственика на плантацията.

Когато става на 13, момчето отива за малко при баща си и новото му семейство в Лексингтън, но само половин година по-късно отново решава да търси късмета си сам.

Започва работа в друга плантация, първо като събирач на памук, а по-късно и като тракторист, но не изоставя музиката.

В песента Lucille Би Би Кинг разказва как любимата китара е спасила живота му два или три пъти – като освен пожара в Арканзас, припомня и автомобилен инцидент, когато колата му се обръща, но китарата някак поема тежестта на удара вместо него самия.

Днес светът си спомня Би Би Кинг като един от най-великите в историята, а той никога не забравя колко много дължи на своята китара.

Както гласи нейната специална песен: „Понякога като съм тъжен, сякаш Люсил ми помага и зове името ми… Когато нещата вървят зле, винаги мога да разчитам на Люсил“.