Кралят, който загуби земите си, заради една шапка

В Сагата за Херварар Ерик Анундсон е описан като могъщ крал, който е много успешен в разширяването на своето царство на изток. В Хеймскрингла, написана от Снори Стърласън през 13 век, герой, наречен Торгни, разказва история за крал Ерик, където споменава, че кралят като млад ходи на викингски набези всяко лято и завладява регионите на Финландия, Кирлаланд, Курланд, Естония и други източни страни. Той също така споменава, че в тези райони, все още има останки от сгради, построени от цар Ерик, и че той е бил скромен човек, който ще изслушва всеки от поданиците му.

Набезите и завоеванията на изток се появяват често в историите за старите шведски крале, така че защо Ерик се помни особено като по-успешен в източните си кампании от предшествениците си? Какво направи кампанията му различна?

Отговорът на това откриваме в местна легенда от региона на долината Млар в Швеция. Според тази легенда Ерик е бил толкова успешен в набезите и кампаниите си, видите ли, заради магическата си шапка. Не знаем откъде е придобил тази шапка, но ни се казва, че тя има магически свойства. Когато Ерик носи тази шапка, той може да контролира ветровете и времето, като просто я завърти. Това, разбира се, беше доста полезно през епохата на викингите, когато основният начин за транспорт е с кораб, и когато внезапните атаки по море могат да бъдат невероятно пагубни. Силите на шапката увеличават престижа на краля и той вече няма да бъде наричан „Ерик Анундсон“, а Ерик Шапката на Времето!

Минават години и Ерик става богат и мощен крал чрез грабежи и завземане на земи на изток, най-вече поради магията на неговата мощна шапка. С времето обаче по-ранното му смирение го напуска и той става много амбициозен, а сега вече се опитва да управлява и Запада. Той прави планове да разшири значително Швеция като включи спорните региони в съвременна западна Швеция и дори да завладее друга държава – Норвегия.

Харал Прекраснокосия

Амбицията му е да създаде кралство толкова голямо, колкото управляваното от шведския крал Сигурд Ринг и неговия син Рагнар Лотброк. Освен западна Швеция, това означава и завладяване на района Викен в тогавашна Южна Норвегия. Тази земя се управлява от цар Харал Прекраснокосия, който ще стане най-големият съперник на Ерик.

Западната кампания започва добре и той успява да покори няколко региона на Западна Швеция и Южна Норвегия, дори стига до Викен, където принудждава много от местните да го приемат за свой господар. Новината за това, разбира се, достига до норвежкия крал, който в този момент се занимава с обединяването на цяла Норвегия на север. Харалд бързо се втурва на юг, наказва тези, които са го предали, и в крайна сметка успява да вземе обратно земите си от крал Ерик.

Ерик, от друга страна, е зает с пиршества със своите последователи в един от новозавоюваните региони, наречен Вермланд. Но един ден към него се приближава един от най-богатите фермери в региона, наречен Еке, който го кани на пир. Това добре подхождаше на плановете на Ерик, тъй като така или иначе това беше заниманието му в момента. Еке обаче е поканил също и крал Харалд на същия празник.

За пира фермерът е построява нова къща, която е много по-голяма от старата му – декорира я по-добре от старата с нови гоблени и красиви съдове, подходящи за кралете и техните свити. Междувременно украсява стария си дом с износени гоблени и обикновени прости съдове, които все пак са красиви, но са и много износени.

Когато двамата царе пристигат, Еке кани крал Харалд в новата си къщичка, докато дава на Ерик старата. След угощението Еке отидва при крал Харалд и му предложи сина си Убе като слуга, което кралят с удоволствие приема и дори го посочва за приятел. Ерик, от друга страна, е обиден, че Еке явно облагодетелства норвежкия крал за сметка на него – законният крал! Докато пътуват през гъста гора, той разговаря с Еке и го попита защо облагодетелства Харалд, когато в края на краищата Еке е подчинен на Ерик. Фермерът отговаря, че предлага на Харалд новата къщата, защото Харалд е млад крал в разцвета на живота си, докато Ерик е стар. Той казва също, че е толкова подвластен на шведския крал, колкото шведският крал е подвластен на него.

Ерик не се интересува особено от този отговор, но все пак решава да действа дипломатично като обезглавява Еке с меча си и оставя трупа му в гората. Когато крал Харалд научава за това, той се заклева да отмъсти за смъртта на верния си Еке като опустоши земите на крал Ерик.

Харалд прогонва Ерик от Върмланд и покорява региона. Ерик се връща у дома, вероятно все още ядосан на фермера Еке и младия норвежки крал, но все още уверен, че може да спечели войната. Но от тук нататък нещата ще стават само по-лоши за някога могъщия крал Ерик Анундсон.

И така, как завършва тази история? За да намерим отговора, трябва да се върнем към местната легенда. Според нея Ерик тайно е последван от мъжете на крал Харалд. Ерик, който, разбира се, не подозира нищо, се чувства на сигурно място, докато е в сърцето на Швеция. Един ден обаче по някаква причина той пътува до малък остров насред езерото Маларен. И докато е навън, наслаждавайки се на разходката си, норвежците решават да действат.

Те се опитват да го хванат, но Ерик ги забелязва точно навреме и успя да избяга. Норвежците преследват краля на шведите, докато стигат до висока и стръмна пропаст на самия връх на острова. Крал Ерик сега е заобиколен от враговете си от всички страни, с изключение на стръмните скали зад него. Той има само два варианта – или да бъде заловен, или да рискува всичко като скочи от скалите.

И така Ерик пришпорва коня си и скача като и се пръсва в мътните води отдолу. Невероятно, но както той, така и конят му оцеляхат при скока и за щастие на Ерик конят може да плува и успя да го изкара в безопасност. За съжаление обаче по време на това дръзко бягство Ерик губи шапката си.

Естествено, вече без шапка, останалата част от войната не мина добре за крал Ерик Шапката на Времето, който отново вече е обикновеният крал Ерик Анундсон. Той губи цялата територия, която беше спечелил във войната, и по-голямата част от Западна Швеция. Умира около 882 – 895 г. сл. Хр. и е наследен от неговия син, наречен Бьорн, който ще управлява като крал на шведите много дълго време, докато не му се ражда син, когото кръщава на някогашния си славен баща. По-късно този син ще стане известен като Ерик Победоносеца.