Как Запада поведе борбата на жените за правото им на глас

На 6 септември 1870 г. – Денят на изборите – чиновниците в Уайоминг се чувстват угрижени. Предишната година агресивна група в Саут Пас се опитва да попречи на афроамериканците да гласуват. И оттогава законодателната власт предоставя пълно политическо равенство на своите граждани. Не е никак ясно как ще бъде посрещната тази промяна.

Но когато се отвориха урните в Ларами, Луиза Суейн, „възрастна баба“, упражнява правото си на глас, което тълпа зрители намира за много забавно. Много жени гласуват този ден в Ларами, включително поне две афроамериканки, които са ескортирани до урните от заместник-маршала. Юта дава избирателни права на жените малко след Уайоминг, а те гласуват спокойно през февруари и август 1870 г. Петдесет години преди 19-ата поправка да забрани дискриминацията въз основа на пол при гласуване, тези дами от Запада стават пионери в политическото равенство.

Деветнадесетата поправка на американската конституция

С наближаването на 100-годишнината от 19-та поправка (26 август 1920 г.) през следващата година рекорден брой жени ще се кандидатират за президент на САЩ. Целият този път започнва на Запад, където едно бързо променящо се общество, съчетано с желание за реформи, позволява на суфрагистите да разклатят основите на господство на мъжкото върху политиката. Все още съществуващия расизъм означава, че не всички жени могат да гласуват. Все пак изборът на Запада радикално да разшири правото на глас вкарва още милиони американци в сферата на политиката.

След като Гражданската война приключи през 1865 г., приетите поправки дават много граждански права на много жени, но не гарантират правото им на глас. Въпреки усилията на националните избирателни движения, източните и южните местни правителства не могат да приемат такава радикална концепция.

На запад са по-отворени към идеята за разширяване на правата. Мнозина смятат, че железниците и корпорациите са твърде мощни и че обществото и правителството са твърде корумпирани като вземат властта от обикновения мъж и жена. Както г-жа Е.П. Торндике от Калифорния казва през 1880 г.: „Този мъжки експеримент за републиканска форма на управление се оказа жалък провал и бързо се сля в олигархия, където измамата, некомпетентността и тиранията са водещите характеристики.“

Но вкоренените интереси рядко се пускат без бой. Първоначалните успехи в Уайоминг и Юта са последвани от години на провали: Вашингтон разширява избирателно право през 1883 г., но Върховният му съд го отменя през 1887 г. Тежките битки обръщат тенденция през 90-те години на 19 век, когато жените в Колорадо, Юта и Айдахо получават достъп до урната. Но след това прогресът отново спира.

Въпреки това суфрагистите упорстват. Те изтъркват подметките на обувките си по шествия, изнасят речи в мини и по върховете на планинините, организират женски клубове и паради за избирателни права. Те изграждат коалиции с други реформатори – членове на профсъюзите и прогресисти – и получават подкрепа от мормонските общности. Суфрагистите лобират пред законодателните органи на държавата и настояват за промени в избирателната система. Много от тези мерки не дават плод, докато Вашингтон не осигурява пробив през 1910 г., като възстановява правата и по-голямата част от Запада подкрепя жените скоро след това.

Различните общности в Запада са от решаващо значение за успеха на тези кампании. Много афроамерикански, латиноамерикански, китайско-американски и коренни жители жени виждат избирателните права като начин за контрол над себе си и над своите общности. В реч в Сан Франциско през 1896 г., афроамериканската суфражистка Наоми Андерсън казва, че „избирателното право на жените ще доведе до много ползи както за мъжете, така и за жените.“

Но дори и когато западните щати дават правото на глас на жените, много от тях също приемат и така наречените Закони на Джим Кроу, които са в южен стил и включват полагане на тестове за грамотност и за ниво на английски език и които често се използват да злепоставят имигранти и латиноамериканци. Тези закони се прилагат и срещу коренните общности. През 19 век федералното правителство принуждава индианците непрекъснато да свиват резерватите си, за да насърчават заселването на нови земи на Запада за тяхна сметка. До преминаването на Закона за индианското гражданство през 1924 г. само коренните американци, които се отказват от своята племенна идентичност, могат да станат пълноправни американци. Но дори и след 1924 г. много западни щати продължават да лишават коренните американци като тези дискриминационни закони и практики продължават и днес.

Лора Айзенхут

Въпреки че прилагането на избирателното право е непълно, то позволява на някои жени – предимно бели жени – да направят кариера в политиката. Западът произведе първата жена, избрана в държавен офис, Лора Айзенхут от Северна Дакота през 1892 г .; първата жена, която служи в Конгреса, Джеанет Ранкин от Монтана, през 1917 г .; и първата жена губернатор, Нели Тейло Рос от Уайоминг през 1925г.