Мистериозните малки ковчези на Единбург

Може би Чарлз Форт, в един от своите по-запомнящи се пасажи, е човекът, който най-добре описва странното откритие:

Лондон Таймс, 20 юли 1836 г.:

В началото на юли 1836 г. няколко момчета търсеха зайци в скалната формация близо до Единбург, известна като Трона на Артур. Отстрани на скала те се натъкнаха на няколко тънки листа от шисти, които извадиха.

Малка пещера.

Седемнадесет мънички ковчега.

10 или 15 сантиметра дълги.

В ковчезите имаше миниатюрни дървени фигури. Те бяха облечени по различен начин както в стил, така и по материал. Имаше две нива от осем ковчега всеки и трети започнат с един ковчег.

Привидната датировка обаче създава особено загадка тук:

Ковчезите са били сложени поотделно, в малката пещера и на интервали през много години. В първия ред те бяха доста разложени. Във второто ниво досега ефектът на времето не беше се проявил драстично. А горният ковчег изглеждаше от съвсем скоро.

Трона на Артур

Краткият текст от Форт е точен, а след него повече от век не се знае много повече за произхода или целта на странните миниатюрни ковчези. Едва по-малко от половината от тях оцеляват. Шотландецът обяснява, че „редица са били унищожени от момчетата, които се замерят с тях, имайки ги за безсмислени и ненужни дреболии“. Тези, които са свалени от хълма, в крайна сметка се озовават в колекцията на Робърт Фрейзър, бижутер от Саут Ендрюс Стрийт, който ги излага в частния си музей. Когато след пенсионирането му през 1845 г. колекцията е дадена на търг, партидата, описана в каталога за продажба като „знаменитите лилипутски ковчези, открити в Трона на Артур, 1836 г.“, се продава за малко над 4 британски лири. Ковчезите по този начин преминават в неизвестни ръце и остават там до 1901 г., когато комплект от осем, заедно със съдържанието им, са дарени на Националния музей на Шотландия от тогавашната им собственичка Кристина Купер от Дъмфришир.

Обобщените доказателства категорично подсказват, че тези ковчези са същата група като тази, която Фрейзър получава през 1836 г., но има малко повече подробности. Първите материали в пресата за тях се появяват около три седмици след първоначалното им откриване и никой не споменава момчетата. Един много по-късен разказ, който е неопределен и който се появява в Edinburgh Evening News чак през 1956 г. – но който е толкова подробен, че може да се основава на някакъв иначе неизвестен съвременен източник – добавя, че находката е направена на 25 юни 1836 г. и отбелязва, че нишата, която е била „около половин метър висока и около половин метър широка“, е отворена мистериозно – с инструменти, с които изглежда разумно да се предположи, че група момчета, които търсят зайци, едва ли разполагат точно в момента.

Друга интригуваща подробност в същия разказ е, че оцелелите ковчези са взети на следващия ден от учителя на момчетата, господин Фъргюсън, който е член на местно археологическо общество. Ковчезите все още не са отворени, добави репортерът Робърт Чапман, но „г-н Фъргюсън ги занася у дома в торба и същата вечер в кухнята си се опитва да ги отвори с нож… Г-н Фъргюсън ги взима със себе си на следващата среща на неговото общество и колегите му са универсално изумени.“ Откъде Чапман получава тази информация остава неизвестно, но търсене в архивите показва, че двама учители на име Фъргюсън са работили в Единбург през 1836 г. – Джордж Фъргюсън, учител по класически дисциплини в Единбургската академия, и Финдли Фъргюсън, учител по английски и математика във Ийстър Дъдингстън.

Сведенията на Чапман поне обясняват как оцелелите ковчези се озовават от момчетата в ръцете на учените в града. При тези мрачни обстоятелства не е изненадващо, че точното място, където е направена находката, се знае само смътно. Шотландецът съобщава, че момчетата, които разкопават ковчезите, са „търсили заешки дупки в североизточната част на Трона на Артур“, когато едно от тях забелязва „малък отвор в скалите, особеният вид на който привлича вниманието им“. Друга история, който изглежда се разпространява устно в Единбург по това време и която е написана от кореспондент на Notes & Queries под заглавието „Гробището на феита“, представя нещата много по-драматично:

Докато бях жител на Единбург, през 1836 или 1837, не помня коя година, случи се любопитно откритие, което бе предмет на деветдневно чудо и няколко абзаца във вестника. Няколко деца играеха в подножието на Солсбъри Крейгс, когато едно от тях, по-предприемчиво от другите, се опита да се изкачи по ръба на скалата. Кракът му се подхлъзна и за да се спаси от опасно падане, то се хвана за стърчащо парче скала, което изглежда беше прикрепено към другите части на скалата. Парчето обаче поддаде под натиска на ръката и макар да забави падането му, момчето стигна до дъното на пукнатината. Младежът бързо се изправи, отупа се и започна опита втори път да се катери. Когато стигна до мястото, откъдето падна, той откри, че отчупеното парче скала просто е замаскирала входа на голяма дупка.

Панорама на Трона на Артур от въздуха

Толкова за обстоятелствата на откритието. По-голямата загадка, както шотландецът бързо посочва, е какви точно са ковчезите, кой ги е поставил в скривалището им и кога. Има няколко потенциални обяснения като най-популярното е, че погребенията са част от някакво проклятие или че са символични погребения, може би за моряци, изгубени в морето. Повечето от тези решения обаче предполагат, че вестниците по това време са прави като казват, че погребенията са извършени в значителен период от време. Според Edinburgh Evening Post, например,

в долния ред покойниците се разпадаха значително и дървото беше изгнило, докато на последния бяха съвсем скорошни.

Това предположение обаче е трудно доказуемо. Откритието е направено не от някой обучен археолог, който да направи старателен преглед на ковчезите, преди да пипа каквото и да е, а от група момчета, които ги нахвърлят един върху друг и които не си дават никакви сметка, че това, което са намерили, може да има някакво значение. Най-доброто, което може да се каже, е, че няколко от оцелелите находки показват значително по-голямо разложение от останалите – най-очевидният признак е гнилото състояние (или пълното отсъствие) на дрехи на фигурките – но дали разпадът е продукт на времето вече е невъзможно да се каже. Може би някои ковчези са гнили, защото са на долния ред, който е най-изложен на вода. Ако това е така, не е необходимо да се предполага, че погребенията са се простирали в продължение на дълго време.

Това има значение, тъй като единственото щателно проучване, правено досега на „ковчезите“, категорично показва, че всички са след 1800 г. и че най-вероятно са положени след 1830 г. – в рамките на около пет години от откриването им. Въпросната работа е извършена от Алън Симпсън, бивш президент на Кралското шотландско дружество на изкуствата и понастоящем член на факултета по история и класика в Единбургския университет, и Самюъл Менефи, старши сътрудник на Центъра по право на националната сигурност в Университета на Вирджиния, и е публикуван в списанието на местното историческо общество в града: The Book of the Old Edinburgh Club.