Галактическите битки на Древен Рим и истинското начало на научната фантастика

Близо 2000 години преди Джордж Лукас да създаде „Междузвездни войни“, Лукиан от Самосата (Самосата е провинция в съвременна Турция) написва първия роман в света, включващ пътуване в космоса и междупланетни битки. „Истинска история“ е публикувана през около 175 г. по време на разгара на Римската империя.

Космическото приключение на Лукиан включва група пътешественици, които напускат Земята, когато корабът им е хвърлен в небето от силна вихрушка. След седем дни плаване в космоса те пристигат на Луната, където научават, че жителите й са във война с хората на Слънцето. И двете страни се борят за контрол над колония на Утринната звезда (планетата, която днес наричаме Венера). Воините на армиите на Слънцето и Луната пътуват през пространството върху крилати жълъди, комари и коне, големи колкото кораби, въоръжени с различни оръжия като прашки, които използват огромни репи за гюлета. Хиляди умират по време на битката, а кръвта им „пада върху облаците, което именно ги прави да изглеждат с червен цвят, както понякога става при залез“, пише Лукиан.

След приключването на войната Лукиан и приятелите му продължават да пътуват из космоса, научавайки за странните обитатели на Луната (общество единствено от мъже, които имат само пръст вместо цял крак и деца, отрязани без крака от прасците надолу), преди да продължат да посещават Утринната звезда и други космически градове.

Лукиан

Лукиан е по-скоро сатирик, отколкото романист – „Истинска история“ е написана като критика на философите и историците от онова време и техните начини на мислене за новите открития. Както пише ученият Рой Артър Суонсън, работата на Лукиан предоставя „необходимото напомняне, че мисленето и вярването са отделни и различни видове умствена дейност и че е най-добре да не се бъркат“.

Но това, че е произведение на сатирата, не означава, че не е и научна фантастика. Освен че показва първи контакт с извънземни, войни в Космоса и полет до Луната, сатиричната природа на произведението всъщност е още нещо, което има много общо с модерната форма на жанра.

„Една от по-постоянните похвати в научната фантастика е сатирата и да се подиграваш на начина, по който хората живеят и управляват света“, казва Аарон Паррет, професор по английски език в Университета Грейт Фолс в Монтана. „Това е една от причините Лукиан да е толкова важен. Той прави именно това.“

Лукиан също така е запознат и с големите научни и философски изследвания на своето време, включително и „В лицето на кълбото на Луната“ на Плутарх и последното известно наблюдение на Клавдий Птолемей върху планетите 14 години преди публикуването на разказа. И все пак астрономическият телескоп е изобретен чак през 1610 г. и разказът не включва научно издържани космически пътувания. Означава ли това, че не се счита за ранна форма на научна фантастика?

Зависи кого питаме. Дъглас Дънлоп, който работи като библиотекар на метаданни в Библиотеките Смитсониън, вижда паралели между писането на Лукиан и този на по-късните писатели на научна фантастика като Жул Верн и Хърбърт Уелс. „Само защото няма това, което бихме нарекли „съвременна наука“, не отнема от факта, че [философията и естествените науки] са повлияли на писането“, казва Дънлоп.

Други литературни учени казват, че светът на научната фантастика, започва с „Епопея за Гилгамеш“ (2100 г. пр. н. е.), Франкенщайн (1818 г.) или творбите на Жул Верн (1850 г.). За известния американски астроном Карл Сейгън, научната фантастика започва с романа на Йохан Кеплер „Сънищата“ (1634 г.), който описва пътуване до Луната и гледката на Земята, гледана отдалеч. Но Кеплер, оказва се, е частично вдъхновен от Лукиан… Той чете „Истинска история“ в оригиналния гръцки вариант, докато учи езика. (Докато латинският е език на древните римляни, гръцкият е езикът, използван от образования елит.) Кеплер пише, че обучението му е подобрено от насладата му от самото приключение и изглежда, че го вдъхновява. „Това бяха първите ми срещи с пътуване до Луната, което ми послужи за вдъхновение по-късно“, пише Кеплер.

Кеплер

Като оставим изискванията към жанра настрана, както „Истинска история“, така и „Междузвездни войни“ предлагат начини за разбиране и изследване на човешкия свят, въпреки че историите се случват в звездите.

„Едно от страхотните неща, които научната фантастика прави като начин за промяна на мирогледа на хората, е да покаже какъв може да бъде светът“, казва Аарон Паррет. „Забележително е, че хората са си го представяли много преди да има възможност да го направят. Това важи не само за летенето до Луната, но и за летенето като цяло.“

Лукиан може би никога не е вярвал, че хората ще успеят да кацнат на Луната – но той си го представя. А пътят, който полага за междугалактически истории, продължава да изпраща писатели, учени и киномани, които искат какво би могло да има след прага на нашия обсег.