Джим Торп – спортната машина, която умря в бедност

В историята на Джим Торп има решителност, триумф, трагедия, расизъм, противоречията и изключителните атлетически постижения. Роден на 28 май 1887 г. в малка едностайна къща в близост до град Прага, Оклахома, Джим е син на фермер на име Хирам и индианка на име Мери Джеймс, която е потомък на известния индиански воин Черния Ястреб.

Черния Ястреб, който, подобно на пънка, никога няма да умре

Джим, или както е неговото индиански име Уа-То-Хук, което означава „Светъл Път“, израства с лов на риба и дивеч, спорт и учения от племенни старейшини. Той всъщност е близнак и си има братче, с които да играе, но за съжаление, когато е само на девет години, брат му умира от пневмония. Стресът от загубата на брат му кара Джим да се държи непристойно и съответно е изпратен в интерната Индия в Лоурънс, Канзас. Няколко години по-късно майка му също умира, докато ражда, а малко след това почива и баща му.

Вече сирак, Джим бяга от родния си град и започна да посещава индианското училище Карлайл в Пенсилвания. Училището е основано от генерал Ричард Хенри Прат през 1879 г. с цел интегриране на младите индианци към американския начин на живот чрез „премахване на индианското в тях“.

Именно там 17-годишният депресиран Джим Торп, докато се връща един ден към общежитието, попада на тренировка по лека атлетика. Той вижда как всички момчета бягат и скачат и си помисля: „Аз мога да го направя по-добре от тях“. Той вижда и лост за скачане на височина, поставен на 175 сантиметра, и въпреки че носи тежки книги и дрехи, успява да го прескочи. Повечето момчета и треньори не обръщаха внимание, но един треньор го забелязва – името му е Глен „Поп“ Уорнър и тренира футболния отбор (американски футбол).

Джим скоро става, с помощта на Поп Уорнър, спортна звезда в училището, а по-късно и в колежа. Той доминира в скока на височина, лакрос, бейзбол, футбол и дори бални танци, по който дори спечелва шампионат.

През 1912 г. Джим няма спирка из целия терен и извежда отбор си до първенството на NCAA. През този сезон той отбелязва рекордните 25 тъчдауна и лека-полека започва да получава национално внимание. Но истинската му популярността ще дойде с на Олимпийските игри същата година.

Джим Торпе пристигна в Стокхолм за петата Олимпиада, като се класира за четири различни състезания; десетобой, петобой, дълг скок и висок скок. Печели злато в петобоя като побеждава в четири от петте събития (скок на дължина, хвърляне на диск, спринт и борба). Единствената дисциплина, в която не печели, е хвърлянето на копие, в която никога не се е и състезавал преди Олимпиадата. Въпреки това завършва на трето място.

Същия ден той завършва на четвърто и седмо място съответно в скока на дължина и в скока на височина. Малко преди да му дойде редът да се състезава обаче, някой му краде обувките. Той успява да си намери други в кошче за боклук, но те са с различни размери и не му стават. Джим се справя като едната носи от тях с още един чорап.

Това, с което наистина впечатлява обаче, е представянето му в десетобоя. Той унищожава конкуренцията като постави нов рекорд от 8422,955 точки, който остава ненадминат 15 години, а днешният рекорд е само с 626.045 точки по-голям. Ето и резултатите на Джим:

• 100 метра: споделя трето място с 11,2 секунди
• Скок на дължина: трето място с 6.79 метра
• Тласкане на гюле: първо място с 12,89 метра
• Скок на височина: първо място с 1.87 метра
• 400 метра: четвърто място с 52,2 секунди
• 110 метра с препятствия: първо място с 15,6 секунди
• Хвърляне на диск: трето място с 36,98 метра
• Овчарски скок: споделя трето място с 3,25 метра
• Хвърляне на копие: четвърто място с 45,7 метра
• 1500 метра: първо място с 4 минути 40,1 секунди

Когато пристигна вкъщи от Олимпиадата, е посрещнат като герой – с парад по Бродуей. Джим беше най-известният спортист в света! Все още много млад и наивен, той казва за бляскавото тържество: „Чух хора да скандират името ми и не можех да разбера как един обикновен човек може да има толкова много приятели.“

Малко след това той успява да счупи рекордите на Аматьорския атлетичен съюз в многоборството като печели седем от десетте състезания, а в трите, които не печели, се класира втори. Новият рекорд от 7476 точки бие стария, 7385, поставен от носителя на пет олимпийски златни медала, Мартин Шеридан.

След като гледа Торп да се състезава, Шеридан казва:

Торп е най-големият спортист, който някога е живял. Той би ме бил по петдесет различни начина. Дори когато бях в разцвета си, не можех да направя това, което той направи днес.

Но славата на Джим Торп няма да продължи още дълго. Няколко месеца след Олимпиадата, журналистът на „Уорчестър Телеграм“ Рой Джонсън открива, че през 1909 и 1910 г. Торп е бил нает да играе бейзбол в малката лига. Това го прави професионален състезател и съответно нарушава строгото правилото (вече отменено) на Олимпиадата да участват само аматьори. Това всъщност е обичайна практика за спортисти от онова време, но те ползват псевдоними, за да не ги хванат. Затова Олимпийският комитет взимат златните медали на Торп.

По въпроса Торп казва

Надявам се частично да ме извинява фактът, че бях просто индианец ученик и не знаех нищо. Всъщност не знаех, че правя нещо грешно, защото правех това, което правиха и други хора от колежа, само че те не използваха собствените си имена…

Джим Торп като част от Ню Йорк Джайънтс

След малко повече от седмица след като бе обявен за професионалист, Торп подписва с Джон МакГрау и Ню Йорк Джайънтс, да играе бейзбол. Въпреки че е много добър спортист, да удряш кръгла топка с цилиндрична бухалка е съвсем различно нещо от много други спортове по-близки нему спортове. Не помага и, че не е играл повече от две години, заради което в началото изпитва трудности.

През 1920 г., на 33-годишна възраст, той се връща към футбола, в крайна сметка ще стане първият президент на Американската футболна лига, която по-късно ще стане NFL.

През 1928 г., на 41-годишна възраст, спортната кариера на Джим Торп приключва. Както при много спортисти когато вниманието, конкуренцията и славата затихнат, Торп се изправя пред трудности. Алкохолът винаги е бил част от живота му и сега постепенно става основен. За да печели пари, той се хваща на различни нископлатени работи – копач, охранител… – като ползва различни псевдоним.

Бърт Ланкастър

Лицето му влиза в употреба за няколко роли в Холивуд като индиански вожд. Но до 1950 г. той вече е разорен. Времето на Джим Торп в светлината на прожекторите обаче не беше съвсем приключило. Асошиейтед прес го обявява за най-големия спортист от първата половина на 20 век. През 1951 г. Бърт Ланкастър го играе във филма от 1951 г. „Jim Thorpe All-American“. Може да е беден, но светът все пак не го забравя.

През март 1953 г., докато е вкъщи в караваната си с третата си съпруга, Патриша, в Ломита, Калифорния, сърцето на Торп спира и макар за кратко да се свестява, в крайна сметка умира.