Защо не сме космати като другите примати

Въпреки че няма консенсус в научния свят върху една конкретна причина защо всеки примат е покрит с козина, пък ниe почти никак не сме, има няколко доста убедителни и логични теории.

Една от по-старите теории, която се опитва да обясни защо сме единствените „голи“ маймуни, е Теорията за морската маймуна. Тази теория е с автор патолога Макс Вестенхофер, който я формира през 1942. Тя набира скорост през 60-те години, когато е споделена от морският биолог Алистър Харди, писателелката Илейн Морган и зоологът Дезмънд Морис.

Теорията за морската маймуна с две думи гласи, че за кратък период в еволюцията ни нашите предци са водили полуводен живот – живеели са до водата и са прекарвали голяма част от времето си в нея, плувайки и търсейки храна. Затова и козаната ни, която би била голямо затруднение и неудобство във водата, е паднала и сме развили допълнителен слой мазнини, както другите водни бозайници. Макар и доста убедителна в простотата си, тази теория е отхвърлена, основно защото няма доказателства (като например вкаменелости), които да я подкрепят.

Homo erectus

Генетични изследвания на хора и въшки представят доказателства, че по каквато и да е причини, нашият прародител Homo erectus е загубил космите си, докато живее в африканската савана, преди около един милион години. Имайки предвид мястото и климата му, някои еволюционни биолози заключават, че заради „тичането и потенето“ в горещия климат, Homo erectus сваля козината от тялото си и вместо нея развива потенето като метод за регулиране на температурата.

Тази теория има някои недостатъка, разбира се – например, някои видове маймуни, които живеят в саваната днес, са много космати, както и факта, че дори и малкото козина през деня да помага за охлаждането на тялото, без нея през нощта ще е много по-трудно да се запази и поддържа топлина. Също така, имайки предвид климатичната част от теорията – нашите най-близки родственици, шимпанзетата, имат по-малко козина, отколкото трябва за размерите им, включително и по-малко коса на главата, но те не живеят в горещата савана, а в значително по-хладните джунгли.

Шимпанзе

Трета популярна теория е, че сме свалили козината си, за да се защитим срещу гадни буболечки, които обичат да пият кръв, предимно въшки, кърлежи и бълхи, и пренасят болести. Освен за предпазване от болести, които изглежда са чудесен инструмент на естествения подбор (и предпочитания за времето си заедно с нападанията на диви зверове), с времето голата кожа показвала на потенциалните ни партньори, че имаме по-малко паразити, което ни прави да изглеждаме по-здрави, съответно и предпочитани за чифтосване. Така приматите с гола кожа започват да бъдат предпочитани за партньори, докато тя не става нещо нормално у всички.

Още една интересна хипотеза засяга относително дългото ни детство, през което запазваме определени младежки черти много след възрастта, на която другите маймуни вече ще са зрели същества. Според тази теория, ние просто никога не губим младежката си черта на безкосменост. Отново да споменем нашите най-близки родственици, шимпанзетата – те също порастват по-бавно като женските достигат плодовитост чак на 13-годишна възраст.

Петата теория получава повече внимание в последно време. Тя гласи, че сме изгубили козината си, за да можем да комуникираме по-добре – без косми вече можем да изпращаме сигнали със състоянието на кожата ни, както и разбира се, с изражението на лицата ни. Както антропологът Барбара Кинг казва: „Ние, хората, имаме цялата си кожа за платно“. За разлика от много бозайници, който могат да виждат само ограничен спектър от цветова като синьо, жълто и понякога зелено, хората могат да виждат много повече – това е така, защото ние имаме допълнителен конус в ретините си, което ни позволява да виждаме цветове и в червено-зелената зона. Това ще рече, че заради този трети конус можем лесно да различим руменината при изчервяване, пожълтяването при жълтеница и лилаво на синина – всичко това ни предоставя преднина в еволюционно отношение.

Интересно е да отбележим, че някои от така наречените маймуни на Стария свят (бабуини и макаци най-общо казано) също имат трицветно виждане и въпреки че не до такава степен, също имат по-малко козина по-конкретно по лицата в сравнение с маймуните от Новия свят, които виждат монохромачитно или двуцветно.

…

Въпреки че сме загубили дебелия си слой козина, все още имаме горе-долу толкова косми по тялото си, колкото човек може да намери върху маймуна с подобни размери. Човешките косми обаче са изключително фини и учените все още не знаят защо.