Кръвожадния враг на Британската империя и питието, което създаде

До 40-те години на 19 век Британската империя е в зенита си, управлявайки колонии на всеки континент освен Антарктика. Причината Островът да доминира така е Индия, която предоставя памук, дървесина, но и един от най-страховитите врагове, които Империята е срещала някога. Меркантилният британски успех е спънат почти пагубно от… комарите.

Маларията е широко разпространена в тропичните колонии. Първите й симптоми са температура, втрисане и гадене. В по-тежките случаи се стига до припадъци, кома и смърт. Ако не се лекува, болестта може да се прояви отново у хората, които вече са я изкарали. Връзката между нея и насекомите се знае още от времето, когато римляните окупират северните части на Африка. Паразитни протозои обаче, които комарите пренасят – и които причиняват маларията – са открити чак през 20 век. Лечението преди това все пак било сравнително ефективно, макар и гастрономично неприятно.

Цвят на хининовото дърво

Хининът, добиван от кората на хининовото дърво, характерно за Южна Америка, се ползва за ефикасен лек срещу маларията още от 16 век. Затова изсушената и стрита на прах кора се изпраща из Империята, за да се лекуват обществото.

Гадният, горчив вкус на алкалоида обаче отвращава хората и за целта го смесват с вода и захар. Този самоделен „тоник“ в последствие се разпространява из колониите по-бързо от самата малария. Офицерите от Британската армия го добавят към следобедното си питие – джинът, фаворит сред армейския елит. Така се ражда добре познатия ни коктейл джин с тоник.

Най-вероятно никога няма да разберем кой е първият смесил двете течности (какъвто е случаят и с коктейла Блъди Мери), но историческото им значение заедно не може да бъде пренебрегнато. Затова лятно време, за да се предпазите от малария, пийте джин с тоник като можете да му добавите и малко лайм – против скорбут.