В търсене на Лъвкрафт

| от chronicle.bg |

Близо 80 години след смъртта си, Хауърд Филипс Лъвкрафт е един от най-влиятелните хорър автори на всички времена. Стивън Кинг го нарича „най-добрият практик на страшното слово за 20 век“. От 1917 до смъртта си през 1937, Лъвкрафт написва стотици поеми, кратки разкази и есета. Всички знаем „Планините на безумието“ и „Кошмарът в Дънуич“.

Дори и никога да не сме го чели, със сигурност сме срещали негови работи (или препратки към тях) в поп културата. Например, във филми като „Batman“, „Alien“, „It“, „Hellboy“, „The Evil Dead“, „The Blair Witch Project“, „Buffy the Vampire Slayer“, „Monsters Inc.“ и „Ghostbusters“, както и в песни на Black Sabbath, Iron Maiden, Metallica, the Fall, Arctic Monkeys и Blue Öyster Cult.

09142016-c1-1024x538

Чудовището Ктхулу

Може би най-популярното му творение е Ктхулу – чудовище с пипала, което е изключително популярно в интернет и краси с лика си тениски, чаши, калъфи за телефони и т.н.

И все пак Лъвкрафт умира в бедност, почти безизвестен, без нито една публикувана книга през живота си. Тогава как успява да се озове сред литературния елит и да се установи като икона на цял един жанр пост мортем? Ето историята му.

489px-H._P._Lovecraft,_June_1934

Лъвкрафт, юли 1934

Със сигурност не е заради перото му. За разлика от по-умелите му колеги като, например, Едгар Алан По, той не прави кой знае какви сюжети или триизмерни персонажи. Мнозина го критикуват за дългите завъртяни изречения и странни думи. Той пише прозата си старомодно (дори за неговото време), заради любовта си към античността. Лъвкрафт си се представя като английски джентълмен от 18 век и пише като такъв.

Лъвкрафт обаче е майстор на чудовищата. Той създава цял пантеон с извънземни божества със странни имена като Нярлатотеп и Йог-Сотот, на които се кланят тайни култове. „Не бих могъл да пиша за „обикновените хора“, защото нямам абсолютно никакъв интерес към тях. Отношенията между хората не пленяват фантазиите ми. Отношението на човека с космоса, с непознатото – това е което възбужда в мен искрата на въображението.“

Той вижда себе си като „плаващо, безплътно око, което вижда всякакви чудни явления без да бъде засегнато от тях.“

Името „Ктхулу“ Лъвкрафт обяснява, че е „непохватен опит на един човек да улови фонетиките на един абсолютно нечовешки свят.“ Има известни колебания как точно трябва да се произнася името на чудовището, но с оглед на казаното от автора, това едва ли има значение – все няма да е точно.

Другата популярна работа на Хауърд Филипс е „тежкият окултен шедьовър“ Некрономикон. Той влиза в много от текстовете му, където обикновено е ревностно пазена от нервни библиотекари. И с право – тази древна книга е пълна с богохулни слова, които произнесени могат да открият порти към други измерения и да пуснат в нашия мирен и крехък свят какви ли не притеснителни чудовища.

На най-често задавания въпрос – „Книгата истинска ли е?“ – Хауърд, разбира се, отговаря с „Да“, но тя не съществува до споменаването й в разказа „The Hound“ през 1922. Това никак не пречи да се появяват много „автентични“ Некрономикони като един от тях е по-изявен – този на автор, нарекъл себе си Саймън, от 1977.

Освен две години в Бруклин, които намира за изключително неприятни, Лъвкрафт прекарва целия си живот в Провидънс, Роуд Айлънд, където се ражда през 1890. Повечето хора го смятат за „болезнено затворен“, което не е точно така. Той всъщност има широк кръг от приятели, но те са предимно други писатели. Той обаче никога не се среща лично с приятелите си, а си говори с тях чрез писма… много писма. Някъде между 70 000 и 100 000 писма. И те никак не са лаконични – значителна част от тях са дълги 40+ листа (двустранно), а темите се разпростират от философия, наука, религия, писане и зловещото като цяло до забавни анекдоти и истории. Дори във финансово най-тежките си периоди, Лъвкрафт се лишава от храна, за да може да си позволи писмата.

За кратко е женен за жена на име Соня Грийн, но странностите му, както и финансовите проблеми поставят брака им на изпитание, което той не издържа. Лъвкрафт не изкарва почти никакви пари от прозата си и успява на свърже двата края с редактиране. Той умира тъжно и болезнено от рак на червата през 1937, на 46-годишна възраст.

Няма наследници. Най-близкият му роднина, възрастна леля, наследява правата върху работата му, но скоро след това тя също почива. Литературните му приятели – най-вече протежето му, Робърт Блох, авторът на книгата „Психо“, по която Хичкок ще снима знаменития си филм – са отговорни за това думите на Лъвкрафт да останат живи, като публикуват работата му в антологии.

Въпреки че не изкарва нищо от труда си, Хауърд Филипс Лъвкрафт насърчава другите автори да използват неговите персонажи и места в произведенията си. Това силно го различава от „Междузвездни войни“ и „Властелинът на пръстените“, които са затворени от праводържателите си. Именно затова и световете на Лъвкрафт се развиват от автори по целия свят дори и днес.

 
 
Коментарите са изключени за В търсене на Лъвкрафт

Повече информация Виж всички