Беър Грилс vs. Държавната администрация: Някои места са наистина непроходими

Няма как! Беър Грилс ще плаща глоба за няколкото изядени жаби, палене на огън в Рила и прецапването през Каракашево езеро. Законът си е закон и всички са равни пред него – от младежи, тропащи хорца в някое от Рилските езера, през идиотите, които изхвърлят боклуците си, където им падне, до едно от най-известните лица на световната телевизия.

Реално за толкова голяма продукция една глоба между 5000 и 10 000 лв. е наистина нищо. Най-много Грилс да остане с неприятни впечатления от администрацията в България – нито ще е първият, нито ще е последният.

Нещо повече – тази глоба може да се превърне в едно от най-опасните, сложни и напрегнати изживявания за човека, който е оцелявал на почти всяко опасно, сложно и напрегнато място на света. Това ще е един епизод като никой друг досега – по-стряскащ от всичко друго, което експертът по оцеляване е виждал някога.

Така че… Добре дошли в „Дивата пустош“ на държавната администрация!

Ведра сутрин. Камерата показва Беър в колата му на път към адреса на Националния парк „Рила“ в Благоевград, където да заплати дължимата от него глоба. Вече е опитал по банков път, но някаква тросната леличка с по-странен английски акцент и от този в софийското метро му обяснява, че няма как сега точно по банков път – системата не работи и изгледи в скоро време това да се промени няма.

Така че Беър се връща отново в България и се запътва към Благоевград. Изправя се пред мрачно изглеждаща малка, сива сграда, която на вид не е нищо особено, но таи в себе си по-голямо предизвикателство от която и да е пустош.

На входа се опитва да попита къде точно трябва да отиде, за да си заплати глобата. Портиерът грубо му отговаря, че това тука не е информация, да си намери къде се пита. Точно над главата му се мъдри табелка с надпис „Информация“.

Беър Грилс обаче е опитно момче и с познанията си за мъха, разположението на слънцето и следите от мухъл по сградата се ориентира до един схлупен кабинет, където се предполага, че трябва да отиде.

Там го чака една жена, тракаща нещо с два пръста по стара клавиатура, която изслушва случая му с периодични пуфтенета и сумтенета. След около минута размисъл тя процежда: „Ами, ти не си за тука…“ и препраща нещастния пътешественик директно към министерството, където би трябвало вече той да се разплати с българската държава.

Времето вече е около 2 часа следобед, когато Беър се добира до сградата МОСВ. На вратата минава щателната проверка на НСО за всичко метално, което може да има по себе си, преди да го пуснат. Сега вече започва голямото търсене. Следвайки примера си още от Благоевград, той решава, че тук с питане няма да стигне до Цариград, камо ли до правилното гише за плащане на глоби, издадени за ядене на жаби в Рила.

По познатия метод с мухъла Беър се ориентира до една зала, където се плащат глобите. Там го посреща заплашително изглеждаща лелка, която „особено учтиво“ му обяснява, че още е в обедна почивка и да не я занимава точно сега със себе си и собствените си тегоби. А на въпроса кога ще свърши почивката, царствено отговаря с „Когато му дойде времето“.

А то идва след около 25 минути, прекарани в изследване на флората и фауната в държавната администрация от единия участник в този разговор, и игра на пасианс от другия. След като чува историята на британския пътешественик, лелката на гишето шумно въздъхва и му обяснява, че преди да си плати глобата, първо трябва да се качи на петия етаж, първия коридор в ляво, петата стая. Там да търси Тинчето. При нея да подаде заявление, че е разбрал защо го глобяват и с това заявление вече да се върне обратно на касите и да плати сумата.

Речено-сторено. Още с почукването на вратата го посреща мощния глас на Тинчето с едно „Тебе пък кой те прати тука“. Отчаяният Беър Грилс се решава на нестандартни мерки и започва разговор за ползите от уринотерапията, които бил видял при Гала, с надеждата да събуди някаква симпатия у държавната служителка. Проработва.

С тъжно въздъхване „Ами ‘айде, какво да те правя…“ Тинчето му дава заявление по образец, която пътешественикът бързо попълва. Следва сбогуване набързо, снимка за Facebook и той тръгва да бяга, защото вече наближава 16:00 часа, а всеки знае, че в 16:01 вече в касите се готвят за края на работния ден.

Със сетни сили той се добира обратно до гишето и щастливо връчва заявлението си. Жената обаче го връща: „Не може сега. Системата падна…“ А на въпроса кога е паднала, него го е нямало само кратко, отговорът е прост – онзи ден. Да пробва пак следващата седмица.

Покрусен и измъчен, пътешественикът решава да последва примера на хиляди българи и да се махне от това обречено място, без да плаща глоба. Все някога тя ще изтече по давност, все пак… А дотогава ще гледа да избягва България. Това място е твърде трудно за оцеляване дори и за човек като Беър Грилс.