Кой ще унищожи отровите на Сирия?

Нито една държава не изявява желание да унищожи сирийските химически оръжия – поради простата причина, че това е свързано с огромни рискове. Къде да се извърши тази опасна операция и кои са подходящите места?

Подготовката за унищожаването на сирийските бойни отровни вещества е в пълен ход. Експертите са проверили 22 от общо 23-те складове за химически оръжия. 60 процента от всички незаредени муниции, както и инсталациите за тяхното производство вече са унищожени. „Същинската работа обаче тепърва предстои“, казва експертът по химическите оръжия Ралф Трап, който дълги години е работил към Организацията за забрана на химическите оръжия (OЗХО).

В Сирия трябва да бъдат унищожени общо 1 000 тона химически оръжия. Операцията по тяхното ликвидиране е обаче доста по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Налага се например химическите оръжия да бъдат изнесени в чужбина. Но в коя държава? Най-опасните бойни отровни вещества – зарин и иприт, ще бъдат изнесени от Сирия до края на тази година и унищожени до април 2014-та, заяви генералният директор на ОЗХО Ахмет Юзюмджу. Всички останали опасни химикали трябва да бъдат изнесени до 5 февруари 2014 година и унищожени до края на юни същата година. Резолюция 2118 на ООН предвижда целият сирийски арсенал от химически оръжия да е унищожен към въпросната дата.

Желаещи няма

Но засега няма нито една държава, която да е изявила готовност да унищожи химическия арсенал на своя територия. Норвегия и Белгия са отхвърлили молбата на САЩ. Албания също отказа – поради „липса на капацитет“, макар че преди това сама беше предложила услугите си. Намерението на правителството породи протести сред населението, поради което управляващите се видяха принудени да се откажат от този проект. Албания беше една от възможните опции, тъй като страната има опит, придобит покрай унищожаването на собствените ѝ запаси от химически оръжия, извършено през 2007 година.

Всяка държава, подписала Конвенцията за химическите оръжия, може да предложи своята помощ – става дума за общо 190 държави. Вашингтон вече се е обърнал с молба и към Франция. „Потенциал имат преди всичко онези страни, които през последните години са унищожавали химически оръжия“, казва Ралф Трап. Защото Конвенцията на ООН от 1997 година забранява и притежаването на химически оръжия.

Германия иска да помогне, но не на своя земя

Германия има собствена инсталация за изгарянето на бойни вещества и муниции. Между 2006 и 2012 година в инсталацията в Мунстер бяха унищожени 2 585 тона бойни вещества. „Проблемът е в това, че там могат да бъдат унищожавани само стари бойни отровни вещества от световните войни. Инсталацията не е пригодена за унищожаването на нервнопаралитични бойни вещества, каквито са повечето сирийски химически оръжия“, казва Ралф Трап в разговор с Дойче веле. В Германия обаче има фирми, които разполагат със съответната технология. Фирмата „Айзенман“ от Бьоблинген напримар е изградила инсталации за унищожаване на химически оръжия в Русия, Албания и Япония.

На срещата на външните министри от ЕС германският министър на външните работи Гидо Вестервеле заяви, че страната му е готова да окаже техническа, логистична и финансова помощ за унищожаването на сирийските химически оръжия, но не на своя територия. Експертът на берлинската фондация „Наука и политика“ Оливер Майер смята, че изборът на подходяща страна е свързан и с географското ѝ положение – защото трябва да бъде избегнато превозването на бойните отровни вещества по суша: „Става дума за много опасни материали, чиито транспорт и унищожаване са свързани с висок риск за здравето на хората и за околната среда. Затова и много държави се плашат“, казва Майер.

Как да се избегне транспорт по суша?

Освен това в някои държави съществуват и административно-технически пречки. В САЩ например има закон, който забранява превозването на химически оръжия на територията на страната. Организацията за забрана на химическите оръжия продължава да търси и помощници, които да гарантират сигурния транспорт на бойните отрови през онези сирийски земи, където се водят сражения. За целта са необходими не само уреди за обеззаразяване, но и войници, които са специално обучени за действия в условията на химическа война. Не на последно място има нужда и от медицински персонал, който да помага в случай на авария.

Експертите предполагат, че в крайна сметка ще бъде намерено решение, при което няколко страни ще участват в унищожаването на сирийските бойни отровни вещества. „Всичко друго би изглеждало като фарс в очите на хората в Сирия, а и пред света. След като бяха инвестирани толкова много политически усилия за постигане на споразумение с Асад, сега не бива да се оказва, че няма кой да изнесе оръжията от страната и да ги унищожи“, казва Оливер Майер.