Последиците от реформата на политиката на едно дете в Китай

След края на Третия пленум на ККП стана ясно, че Китай ще се откаже от политиката си на едно дете. Тази реформа ще промени живота на над една трета от населението в страната. До скоро единствено живеещите в селските райони, етническите малцинства и семействата, в които и двамата родители са единствени деца, имаха право на второ дете. Според реформите представени миналата седмица вече и Хан китайците, живеещи в градовете, ще могат да имат повече от едно дете, стига само единият партньор да е бил единствено дете.

Според Bank of America това ще доведе до 9.5 милиона повече раждания всяка година и, което е по-важно, ще се сложи край на един социален експеримент започнал преди 30 години. Така наречената политика на едно дете променя лицето на китайското общество за добро или лошо, а сегашната и отмяна цели по-бързото издигане на Китай като икономическа свръхсила. Ето до какво може да доведе тази реформа:

Повече работници

В Китай има около 930 милиона души в трудоспособна възраст, но през последните няколко години тази бройка драстично намалява, защото голяма част от хората, които са на 50 и 60 години, ще се пенсионират съвсем скоро. Един „baby boom” ще помогне за компенсиране на това намаление. А когато тези „baby boomers” навлязат в трудовия пазар, те ще могат да издържат пенсионната система. Въпреки това, може да се окаже, че вече е твърде късно за нормализиране на ситуацията, защото на пазара на труда се очаква да започне спад с близо 15 милиона души на година през 2025 година. Всяко възстановяване на баланса на населението ще отнеме десетилетия, а проблем е и фактът, че повечето семейства от средната класа, които стават по-богати, желаят да имат само по едно дете.

По-силно консуматорско общество

Предоставяйки възможността на повече двойки да имат повече от едно дете би трябвало да стимулира потреблението на стоки и услуги от първа необходимост като мляко за кърмачета, храни, облекла и образование. Една от целите на правителството на Китай е да промени икономическия модел от ориентиран към износ на евтини стоки към модел на по-стабилно консуматорско общество.

По-щастлив народ

Може би най-важният ефект от промяната на политиката за едно дете е фактът, че ККП и Си са сериозни за реформите в системата. Така ще се спрат злоупотребите с принудителните аборти и ще се даде сигнал за по-силно зачитане на човешките права. Освен това Си Дзинпин и Ли Къцян така демонстрират своята решителност и консолидират властта си.

Промяна в демографския дисбаланс

Поради културни различия повечето семейства в Китай предпочитат да имат момчета вместо момичета. В продължение на много години бременните са прибягвали до незаконни аборти и детеубийста ако се разбере, че бебето е момиче. Това води до един от най-големите полови дисбаланси в света. През 2004 година на всеки 100 момичета са били родени 121.2 момчета. В резултат на това през 2020 година ще има между 30 и 35 милиона повече мъже, които да търсят партньорка, отколкото жени. Премахването на политиката на едно дете няма да промени културните предпочитания, но ще облекчи положението на родителите, ако първото им дете е момиченце.

По-стабилен жилищен пазар

Много китайски двойки са единствените наследници на богатствата на четирима родители и осем баби и дядовци. Когато техните родители умрат, те ще станат наследници на най-малко две допълнителни жилища, а имайки предвид тенденциите в инвестициите, вероятно и повече. Сега цените на жилищата в големите градове в Китай са астрономически, а допълнителното предлагане се очаква да доведе до колапс на пазара на жилища. Краят на политиката на едно дете би трябвало да забави тази катастрофа.

Повишено натоварване на природните ресурси

Целта на политиката на едно дете бе да даде на Китай достатъчно ресурси на глава от населението за бързо развитие на икономиката. Тези допълнителни 9.5 милиона души ще се нуждаят от храна, вода и подслон. Това създава един потенциално голям проблем. Обработваемата земя в Китай на глава от населението е под средните стойности за света и състоянието на над 40% от нея се счита за „влошено“, което означава, че е икономически неизгодно да се обработва. Освен това правителството предупреждава за потенциална водна криза през 2030 година, когато се очаква търсеното да стане по-голямо от предлагането.