Карикатурата не е куршум
Френското сатирично издание „Шарли Ебдо“ отново вдъхнови възмущение със свои публикации и предложи възможност на много хора да покажат, че все още не правят разлика между слово и дело, между карикатура и куршум, между рисунка и насилие.
Катастрофата на самолета ТУ-154, който се разби край Сочи на Коледа и отне живота на 92-ма души, сред които музикантите от руския военен ансамбъл „Александров“, е представена в последния брой на списанието с няколко карикатури. На идейно ниво те определено оперират извън параметрите на добрия вкус.
Това е запазената марка на „Шарли Ебдо“. Правят го постоянно. Понякога флиртуват с гротеската, провокацията и директната обида, понякога смело прескачат всички граници на смятаното за допустимо художествено изразяване.
Този път карикатурите наистина са грозни във всеки смисъл. Не са особено забавни, нито проникновени или интересни. И все пак в едно свободно и открито общество трябва да толерира този артистичен импулс към сатирична трансгресия. Култура, в която обидата и наранените чувства са оправдание и стимул за тирания, е развалена и дълбоко корумпирана – култура, която не може да произведе нищо смислено.
Целта на хумора е да ни изправи пред най-крайните, грозни и неприятни действителности, да тества нашата собствена ценностна система, да ни предизвика на разговор, на спор. Психологът и автор Джордан Питърсън казва, че словото не е просто право, а единственият мирен механизъм за водене на идейни дуели, за колизия на визии и за достигане до истината. Алтернативата е физическата разправа.
Общуването с абстрактни средства – думи, образи, карикатури – е най-важното постижение на човешките примати в посока на омиротворяване и цивилизоване. В този смисъл и карикатурите на „Шарли Ебдо“ са инструменти на човешкия напредък.
Спорът дали трябва да се публикуват провокативни сатирични рисунки трябваше да е приключил на 7 януари, 2015-а година, когато в редакцията на списанието в Париж нахлуха въоръжени ислямски терористи, убиха 12 човека и раниха още 11. Причината – карикатура на техния пророк Мохамед. Тази масова и абсурдна смърт трябваше да сложи кърваво-мастилената точка на дебата за границите на художественото изразяване и да сигнализира на цялото цивилизовано човечество, че свободата на нараниш нечии чувства с рисунка не подлежи на преговори и регулации.
Вместо това след всяка следваща провокативна порция карикатури на „Шарли Ебдо“ – включително и сега – в социалните мрежи се разлива омраза и призиви към ново насилие над артистите. Поставя се под съмнение смисъла на световната солидарност с жертвите от 7 януари, 2015-а.
Хората, които подкрепяха „Шарли Ебдо“ тогава, сега са приемани за глупци. Сякаш е ненормално да си съпричастен с артисти, избити от ислямски терористи, защото техните колеги може да нарисуват нещо, което да обиди и теб. Това е нерафинирано малоумие! Карикатурата не е куршум, тя няма силата да те удари, нарани, наръга, обезглави, запали и взриви. Свободното слово не трябва да бъде третирано като насилие.
Поне „Шарли Ебдо“ са егалитарни в своите провокации – дразнят и обиждат всички. Но само една група от фанатици е способна да убие сатирици за техни рисунки. Нека не добавяме нови насилници към отбора на пустинните диваци. Хуморът на тези французи не е за всеки, но свободата на изразяване е.
