Текстът е изпратен на редакционната поща на Chronicle.bg от Радостина Хлебарова
Ритачът в берлинското метро е циганин. Това даде тласък на разграничаване „ние сме българи и нямаме нищо общо с този мангал“. Той не е от наш’те. Ксенофобия и глупост до шия. Наш си е и още как. Продукт е на нашите погрешни дългогодишни политики. Продукт е на цирея на политическа безотговорност, на пълненето на джобовете с пари, откраднати от проекти за интеграция на циганите.
Той е толкова наш, колкото и Динко, колкото и „скинарчетата“, тормозили 7-годишно циганче в метрото.
Надигнаха се мощни гласове на „патриоти“, които в кресчендо надъхват последователите си с омраза, страх и ксенофобия. От това се трупат само политически дивиденти, а не се решават проблеми. Те не отговарят на въпроса какво ще ги правим тези 1 милион цигани и как се стигна до тук. Ще ги избиваме ли? Ще започнем от седемгодишните, защото е най-лесно?
Медиите издигнаха в култ образа на Динко – един психопат, който задоволява садистичния си нагон, като връзва едвам държащи се на краката си ХОРА – хора, омаломощени от ходене и глад, хора, обрани от каналджии, граничари и кой ли не от веригата.
Набързо забравихме човешкото в себе си и се надигнахме в подкрепа на един човек, който трябва да бъде съден, защото извършва престъпления.
Същите тези медии удобно заметоха под килима историята с тормозеното дете в българското метро. Няма обществена воля, по който да изискаме полицията да си свърши работата и да открие извършителите. За разлика от немците, ние не видяхме престъпно безхаберие на околните, не видяхме жестокост в този случай. Е, с какво сме ние по-различни от циганите? С ценности, политическа воля, законност?
Обществото ни е болно
и колкото и да се разграничаваме от черните бежанци-терористи и циганите, сме много далече от онова, което става повод за чувството ни за превъзходство спрямо тях. А това чувство за превъзходство е защитна реакция на едно слабо, прогнило, агресивно и болно общество, което вместо за разум и отговорност крещи за разделяне и омраза. Толкова си можем и поради това ще си понесем последствията.