СВЕТЪТ СПОРЕД: новинарските емисии
Знаете ли, че Русия е по-голяма от Плутон? Да, Русия е 17 125 187 кв. км, а Плутон – около 16 600 000 кв. км. Светът е голям и в него постоянно се случват най-различни неща – някъде мъж пребива жена си с тиган, жена пребива мъжа си с тиган, някъде жена пребива жена си с тиган. Една очарователна лудница и кланица е светът, а новинарските емисии могат да ни предадат само част от нея.
Нека да ви илюстрирам светa, който новините обрисуват:
Събуждаме се от светлината през прозореца. Светлината е от масирана бомбардировка. Прозорецът се чупи и за закуска получавате стъкла в самото ви лице. Тичате навън, но докато слизате по стълбите, виждате съсед на прозореца на междуетажното пространство:
– Кой хвърля тука! – вашият съсед изръмжава.
А пилотът тихо отвръща:
– Ислямска държава!
Вече сте навън. Чувате лай на улични кучета. За кого лаят кучетата? Кучетата лаят за вас. Искат да ви ухапят и разкъсат, но вие не сте възрастен човек или дете, така че не могат – не е естествено за тях. Притеснява ви обаче бомба, която лети право към някаква бабка на улицата. Наближава я, наближава я и точно преди да я удари, млад мъж я убива с брадва, за да й взема пенсията. И всички го знаят кой е, ама никой нищо не прави по въпроса. За щастие съдбата успява да се погрижи и част от фасадата на сграда наблизо се откъртва и пада върху младия мъж.
Фасадата не пада заради бомби, а защото сградата е стара и общината не се е погрижила. Но всичко останало е разрушено от гърмежи. Виждате пътека сред развалините и тръгвате по нея. За съжаление тя не води никъде. Това е клинична пътека.
Но ето – идва спасение! В далечината виждате смели воини, въоръжени до зъби, да настъпват напето и чевръсто към бойното поле. Спасени сте! Не, не сте. Това са ученици. И се бият помежду си.
Уплашен сте! Имате чувство, че ще умрете! „Ясно…“ – казвате си – „Пак цистит“. Иначе бомбардировките продължават. На всичкото отгоре времето се разваля рязко. Започва да вали, да святка, да вее, слънцето да свети наобратно. Температурата е 23 градуса, усеща се като -9. За щастие денят е към своя край. Искате ли да видите как завършва денят ви? Не може! Преди това има реклами. Времетраенето им е 20 минути, усещат се като 3 часа.
В крайна сметка, оказва се, че бомбардировката е била публичен разстрел на мутра. Хората с бомбите са помислили, че „публичен разстрел“ означава разстрел на публиката. Това е пряк резултат от липса на реформи в образованието.
Светът прилича на сезон на „24“. Но положително не е. Реалността е много по-страшна – ако ние с вас стреляхме по Джак Бауър, сериалът щеше да се казва „15 минути“.
Добрата новина е, че дори да зачестяват страшните неща, пак са малко на глава от населението; няма място за притеснение. От вас се иска да не се нервирате за глупости и да помните, че всеки път, когато псувате в задръстване, някъде по света малко дете изпуска сладоледа си върху трупа на свой роднина.
