Когато веганите спряха да бъдат смешни
Групи хора се подиграват на други групи хора от време оно. Процесите, които протичат във всяко общество, са най-ясно видими във вицовете: едно време бяха милиционерите, Тодор Живков, после дойдоха „борчетата“ или „мутрите“, а днес на прицела на големия, сочещ, подигравателен пръст на обществото, са веганите. Една бърза разходка из социалните мрежи бързо ще ви убеди, че веганите са едно от най-иронизираните общества към момента.
Във Facebook например има група „Необвързани вегани уфолози“, в която ежеминутно се изливат къде оригинални, къде не толкова, постове на тема ядене на гречка, сълзи, проливани за нарязан лук, чукане на пържоли и прочие. Целият този „натиск“, упражняван от т.нар. „месоядни“ към хората, в чиято диета не присъстват месо и други животински продукти, вероятно кара веганите да се чувстват дискриминирани и неразбрани, да се капсулират в отделно общество, „сегрегирано“ и „отхвърлено“.
Малко по-различно обаче стоят нещата, когато има замесени деца. Освен родителите им, за тях отговорност носи и обществото, в което се раждат и в което ще растат, същото това общество, в което някой ден те ще построят живота си и ще взаимодействат с другите. До колко и как ще взаимодействат, дали ще ядат месо или ще се препитават с овес, дали ще станат добри или лоши хора, на този етап няма значение.
Всяко бебе има право да порасне.
Най-малкото, защото никой не го е питал дали изобщо иска да се ражда и ако то все пак се е родило, заслужава да стане човек, който сам да реши само какво да яде и кого да мрази.
Когато този принцип се наруши, както се е случило с едногодишното дете на вегани в Милано, отведено в болница заради недохранване, социумът побеснява и това е един от малкото случаи, в които реакцията на тълпата е правилна.
Толерантността е белег на мъдрост, възпитание и човечност до степента, в която онези, които се хранят от нея, не започнат да вредят на онези, които не могат да се защитават.
Естествено, когато човек, който вечеря с пилешки шишчета, седне на една маса с такъв, който вечеря тофу, „месоядният“ не бива да бомбардира другия с въпроси от типа на: „Ти наистина ли си веган? А не те ли изкушава това шишче?“. Но когато някой не захранва детето си с млечни продукти, защото на другия край на света, едни лоши хора мъчат крави и това дете вземе, че влезе в болница или умре, толерантността няма място тук. Защото никой няма да право да застрашава чужд живот и на крехките рамена на този морален принцип криво-ляво балансира човечеството.
Новите течения, които завличат все повече хора по пътя си, като веган диетата, „антиваксърството“, отказът от медикаменти в името на природосъобразната терапия, на теория не са признак, по който автоматично да заклеймяваме хора. На практика обаче те дават жертви в редиците на онези, които са невинни – това не може да бъде толерирано.
