Меркел е виновен
Вероятно по-сама, отколкото самата тя е очаквала, след като Англия и Уелс гласуваха за напускане на ЕС и разгневиха Шотландия и Северна Ирландия. Първата вече подготвя втори референдум за напускане на Обединеното кралство до две години с всички изгледи този път да е успешен, а втората заговори за обединение с Република Ирландия. Така англичаните, в целта си да направят Британия отново велика, са на път да сбъднат две други дългогодишни мечти – Независима Шотландия и Обединена Ирландия. И двете в Европа. А Гибралтар днес поиска да започне процеса по преминаването му под испанска власт.
Дейвид Камерън, който рискува европейското бъдеще на страната, за да спечели изборите за партията си, със сигурност си гарантира място в историята. Оценката ѝ за него обаче едва ли ще е благосклонна. А подадената оставка прилича повече на бягство на капитана на Титаник с първата лодка, отколкото на достойна постъпка.
Британският референдум обаче показа нещо много по-важно. Докато гледахме вторачено в младите, притеснени от високата безработица и евентуалното им кривване от правия път, наричайки ги гръмко „провалено поколение“, съвсем забравихме за възрастните. И получихме група отчаяни пенсионери, недоволни, готови да се поддадат на всякакви манипулации и лесни за контролиране избиратели, проводници на опасни идеи. Докато се деляхме на леви и десни, бедни и богати, християни и мюсюлмани, консерватори и либерали, се оказа, че най-опасното деление – на млади и стари, вече е пропаст. Огромна, социална и опасна. Уморени от живота и неразбиращи все по-бързо променящия се свят, възрастните хора в Англия се оказаха по-опасни и от имигрантите, безработните младежи и малцинствата. Спасиха си мощните крушки с риск да загубят огромен процент от пенсионните си фондове. И те не са виновни за това. И не са единствените. Никой не може да каже на колко още места на континента тиктака подобна бомба.
От години ЕС е удобно използван като оправдание за всеки провал на вътрешната политика. Не само във Великобритания, но и във Франция, Холандия, Гърция… ЕС е виновен за лошата реколта в земеделието, за финансовата криза, за фалитите на неконкурентноспособни фирми, за провала на здравната или социалната системи. А там, където ЕС не може да бъде обвинен, виновни са имигрантите, респективно Меркел.
Все още не мога да разбера логиката, по която полският водопроводчик е виновен за това, че английски лекар или учител е без работа. Вероятно, защото такава няма. Но политици като Борис Джонсън и Найджъл Фарадж нямат нужда от логика, за да обещаят това, което ще се хареса на хората. Има дупка в здравната система? Обещаваш да я запълниш с парите, които Великобритания внася в бюджета на ЕС. Даваш пример с Швейцария и Норвегия, които са част от свободния пазар, без да са членки на ЕС, но пропускаш да споменеш, че и те внасят вноска в бюджета на ЕС. А веднага щом гласуването мине, обясняваш, че не са те разбрали правилно. Още тази сутрин Найджъл Фарадж се отказа от едно от най-важните обещания на лагера за напускане на ЕС – тези 350 млн. паунда седмично, които да потекат към Здравната каса, няма откъде да дойдат. Така британците ще си останат само с кривите краставици, свободните банани и мощните крушки. И със срива на борсата и паунда. Кметът на Лондон и няколко министри пък вече пуснаха декларации „инвеститорите да не се притесняват“. Вероятно ще гонят само бежанци и полски водопроводчици. Освен това мюсюлманите с няколко милиона долара (не знам колко ще прави това в паунда утре) не са мюсюлмани.
Колкото до Меркел, да, виновна е. Виновна е, че преди да отвори вратите на ЕС за бежанците, бягащи от конфликта в Сирия, не разбра, че в Европа е пълно с бежанци, затворили се на малки или големи групи без никаква връзка с реалността. Гета от малцинства, които се страхуват новите пришълци да не им отнемат социалните придобивки, с които живеят. Затънтени села в дълбоката провинция, където няма безработица, няма имиграция, няма престъпност, но хората там я виждат по телевизора, знаят, че я има и ги е ужасно страх от нея. Виновна е, че в продължение на години слаби национални политици замитаха под килима стотици проблеми, оправдавайки се с Брюксел и Меркел. Виновна е, че във Франция през 2016 протестират срещу реформа на трудовия пазар, започната през 1993, без която няма никакъв шанс за икономическо развитие. И вероятно, че в новия глобализиран и все по-дигитален свят, все повече стават хората, загубили връзка с кораба майка. А те са готови избиратели на Льо Пен, Фарадж и Бепе Грило. Можем само да се надяваме, че веднъж дошли на власт същите тези хора на секундата ще променят поведението си подобно на Ципрас в Гърция. Впрочем преди малко Борис Джонсън, който до вчера с пяна на уста призоваваше за излизане от ЕС, обяви, че няма за къде да се бърза.
Какво следва? Нов премиер, около две години преговори с ЕС за излизане, вероятно нови избори, референдуми в Северна Ирландия и Шотландия. А накрая някои ще са много по-богати, други много по-бедни. Защото не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата. А аз дори познавам човек, който си държи спестяванията в паунди в гръцка банка. Колебая се дали да му звънна, защото знам, че Меркел е виновен. Колкото до Великобритания, Фарадж е прав, че вече е независима. От днес от нея нищо не зависи.
