Американците и тяхното щастие на всяка цена
Американците искат да бъдат щастливи. Стремежът към щастие е неотменимо право на всеки американец според Декларацията за независимост.
Но някои скорошни проучвания откриха странен парадокс: преследването на щастието има лошия навик да прави хората нещастни. Оказва се че лудата гонитба на заветното щастие ни прави по-невротични и нещастни и е плод на американската култура.
Брет Форд от Калифорнийския университет прави лонгитюдно изследване на активния стремеж към щастие на територията на страни, които значително се различават в културата си: САЩ, Германия, Русия и държавите в Източна Азия. Студенти в съответните държави са били изследвани с въпросник, който е измервал тяхното физическо и психологично благополучие, тяхната мотивация да бъдат щастливи и степента, в която виждат щастието като социален феномен. Докато за някои от изследваните лица щастието е нещо лично, то други го свързват със социалните ангажименти и помагането на други хора.
Форд и колегите му са анализирали данните, търсейки как тези фактори корелират един с друг в различна културна среда. Резултатите, публикувани в Журнала по експериментална психология, сочат, че преследването на щастие всъщност води до по-ниско ниво на удовлетвореност при американците, докато при руснаците, германците и източно-азиатците, търсенето на щастие резултира в по-ясно усещане за щастие.
„Въпреки че силната мотивация да се преследва щастие на всяка цена очевидно е свързана пряко с чувството за нещастие, установихме че това е валидно само в американското общество. Очевидно връзката между тези две неща е културно обусловена“.
Влиянието на културата върху устрема към щастие е свързан с дефиницията за щастие в различните държави. Русия и Източна Европа са се обособили като по-колективистични, групово ориентирани народи. За сметка на това, германците и американците имат индивидуалистична ориентация. Колективистичните нации търсят начините да бъдат щастливи през обществото. И тъй като връзката с другия е добър предиктор на благополучието, това може да обясни защо всъщност тези хора се чувстват по-щастливи.
И все пак е трудно да приемем, че мотивацията за щастие не означава стъпка по-близо до самото щастие. Според Форд пребиваването в една култура, която е себе-центрирана може да доведе до усещане за липса на принадлежност и фрустрация.
Друг аспект на нещата е фактът че силното желание за щастие може да доведе до погрешното впечатление, че на всяка цена трябва да бъдем щастливи. И когато това не се случва, може да се почувстваме разочаровани, да изгубим вяра в себе си и в крайна сметка да сме по-нещастни.
