Бразилия и Русия са изправени пред големи проблеми

Инвеститорите на нововъзникващите пазари знаят колко бързо ситуацията може да се влоши. В средата на 90-те години Тайланд и Индонезия станаха известни като “азиатски тигри”. До 1997-а година те пострадаха от валутни кризи и трябваше да бъдат спасявани от МВФ. Близо 20 години по-късно две от членките на БРИК (Бразилия, Русия), които имат основен дял за световния икономически растеж, са близо до рецесия. Лошата комбинация от спад на валутите, висока инфлация и слаб растеж, пред която са изправени Бразилия и Русия, може да им доведе много лоша 2015-а година.

Преди година Джеймс Лорд от „Морган Стенли“ кръсти Бразилия, Индия, Индонезия, ЮАР и Турция “крехките пет”. Неговото опасение беше, че комбинацията от висока инфлация и големи дефицити по текущата сметка означава, че експортът е прекалено скъп. Валутите на тези държави бяха начело в списъка на Лорд за най-вероятните падащи. Четири от петте след това поевтиняха срещу долара, но шеста валута на нововъзникващ пазар, руската рубла, се обезцени много повече. На 5-и ноември Централната банка намали размера на скъпите и непродуктивни усилия в подкрепа на рублата и я остави да се търгува почти изцяло свободно.

Тези държави са с общи проблеми, по-специално инфлацията. Всяка от “петте крехки” има “двоен дефицит”. Недостиг по бюджетите, което означава, че дълговете им нарастват, а дупките по текущите сметки са зависими от вливащите се парични потоци от чужди валути. Техните перспективи обаче са различни. Индия и Индонезия изглеждат сигурни. Индийската рупия нараства след август срещу долара, а дефицитът в обществения сектор намалява. Индонезийската рупия е по-малко стабилна, обезцени се с 10% след края на август, но инфлацията стана умерена, а растежът силен.

Оставащите четири не се представят толкова добре. Южноафриканският ранд и турската лира най-вероятно ще падат допълнително, след като и двете все още съчетават големи дупки по текущите сметки заедно с висока инфлация. Все пак за икономистите в Претория и Анкара има лъч светлина. Цените на енергийните продукти спаднаха, което е голяма новина за Турция, тъй като петролът и природният газ се равняват на 60% от енергийните доставки, от които 90% са внос. В ЮАР стачките, които навредиха на експорта на минерали, спряха и икономиката би могла да нарасне с 2,5% през следващата година.

Бразилия и Русия обаче са наистина в лошо състояние. Най-големите нововъзникващи икономики след Китай заедно имат тежестта на Германия. И в двете държави валутата пада. Реалът удари нови дъна през ноември след данни, показали, че бюджетният дефицит е достигнал рекордни нива през септември. Рублата пада още по-бързо, по-евтина е с 27% за годината и с 10% за последния месец. И двете валути са изправени пред стагнация. Висока инфлация в съчетание с нива на растеж вероятно под 1% през тази година.

Част от проблемите идват от чужбина. Основните търговски партньори на Бразилия са или в забавен растеж като Китай, или в стагнация като еврозоната, или пропадат като Аржентина. Не само обемите на експорта спадат. Цените на продуктите, които Бразилия продава – желязна руда, каучукови продукти, захар, соя, се понижават заради нестабилното световно търсене. Русия усеща този спад също, тъй като цените на енергийните продукти се понижават. Тя е един от най-големите производители на петрол и природен газ. Нейните пет най-големи енергийни компании дават работа на почти 1 милион души. Износ на стойност 350 милиарда долара премина през тръбопроводите към Европа и Азия през 2013-а година. Когато обаче цената пада, печалбите за Турция са загуби за Русия.

Проблемите на Бразилия и Русия обаче си имат и домашни корени. След 1990-а Бразилия има склонност да се цели в основен излишък (преди плащанията на лихвите) от около 3% от БВП, достатъчно, за да се започне намаляване на дълговете. Дилма Русев обаче, която беше преизбрана за президент, влоши обществените финанси в Бразилия. През 2014-а харчовете се разшириха с двойно по-голям темп, отколкото постъпленията, въпреки еднократните печалби от продажбата на Либра, петролно поле и на 4G телекомите. Съотношението дълг към БВП в Бразилия нараства бързо.

Русия си нанесе дори по-сериозни рани. Инвазията на Владимир Путин в Украйна доведе до американски и европейски санкции, които постепенно се увеличават след налагането им през юли. Те ограничават достъпа на руски фирми до дълговия пазар в Америка. Също така те забраняват на американски фирми да продават оборудване или съвети на руските енергийни гиганти. Това пречи на западните петролни фирми да помагат на руските развити петролни и газови полета. Отговорът на Путин, вносни мита за западните продукти, доведе до покачване на вътрешните цени.

Възможно е лошото тепърва да предстои. Спадът на цените на суровините изглежда ще продължи. Междувременно, с цел да се ограничи инфлацията и да се спре обезценката на валутите, централните банки и в двете страни увеличиха лихвите миналия месец. В момента те са 11,25% в Бразилия и 9,5% в Русия. В същото време обезпокоените финансови министерства имат желание да увеличат счетоводните си баланси. В Бразилия покачването на данъците върху горивата се дебатира, а данъчните облекчения при покупките на леки автомобили може би ще изчезнат. В Русия правило, което ограничава бюджетния дефицит до 1% от БВП, може би ще изисква по-стриктна фискална политика.

Тази несигурност ще вреди. Банките могат да се окажат уязвими, тъй като съкращенията на разходите в обществената сфера ще поразят доходите, а високите лихви ще направят заемите трудни за обслужване. В Русия ситуацията е определено зле. Лошите кредити нарастват, а спестителите теглят рубли от банките.

Облигационните пазари могат да се окажат други важни точки. И двете държави имат големи резерви от чужда валута въпреки загубите от около 100 милиарда долара през последната година. Русия разполага с почти 370 милиарда долара. Тя обаче има и големи дългове в долари, които все по-трудно се обслужват при падането на рублата. Русия има да прави плащания от 90 милиарда долара през следващите шест месеца. Дори и оптимистите са на мнение, че ще е късмет руската икономика да нарасне през 2015-а. Песимистът вижда сриващи се валути, бедствия на пазара на облигации и дори бягство на банки.