В целият свят има множество места, които някога са процъфтявали, а в момента са в руини. Тези градове, които често се наричат “призрачни” са колкото красиви, толкова и плашещи. Техният разпад предизвиква въображението ни и ни кара да размишляваме как точно са изглеждали, когато не са били толкова диви. Някои имат богато и славно минало, а други тъмна история.
Градът Санжи Под се намира точно извън Ню Тайпей, Тайван. Строителството на тези подобни на НЛО блокове започва през 1978 година. Предназначението им е било да сa ваканционно селище за американските военнослужещи. След няколко фатални автомобилни катастрофи по време на строежа и също толкова опостушителна загуба на инвестиции обаче проектът е бракуван.
Мнозина приписват лошият късмет на селището на разцепването на китайската статуя на дракон близо до входните порти. Макар и областта да се превърна в туристическа атракция и за нея да е правен филм от MTV, тя бе разрушена през 2010 година за да се направи място за морски курорт.
Този град е истински призрачен град от дивия запад. Официално придобива статута на природен парк през 1962 година и от тогава привлича по 200 000 посетители годишно. Подобно на много подобни градове, жителите му го изоставят когато свършва треската за злато. Още от 1915г. е известен като “призрачния град”.
Коулун е била гъсто населена неуправляема област в Ню Коулун, Хонг Конг. Първоначално проектирана като китайски военен форт, след време пада под контрола на Триадите, след като правителството се отказва да се занимава. В “най-добрите” си времена в града е имало 33 000 жители на територията на 0.16 квадратни километра.
Хората строели жилищата си нагоре вместо настрани и съхранявали невероятните 2000 килограма наркотици на територията. От 1987 до 1993г. британските и китайските правителства систематично евакуирали района поради ужасните санитарни условия, бавно превръщайки градът в пустош. Макар и да е разрушен през 1994г., през 1995г. е отворен паркът Коулун. В наши дни там се намира изпълнен със зеленина парк.
Припят е бил процъфтяващ руски град преди катастрофата в Чернобил. Трагедията в електроцентралата обаче води до бърза и внезапна евакуация жителите на местността. Всичко се счита за замърсено и затова е оставено на място. През годините вандали са спомогнали за разрушаването на града. През 2005г. обаче американски предприемач основава компания, която прави обиколки на разпадащата се съветска структура.
Известен още като “островът боен кораб” заради формата си, Хашима е един от 505-те необитаеми острова в префектурата Нагазаки. От 1887 до 1974 година островът е бил обитаем и използван като съоръжение за въгледобив.
Но след като Япония преминава към по-чисти и ефективни източници на енергия собственикът на острова, Мицубиши решава да прекрати дейностите си. Оттогава територията е почти непокътната. Тъй като подобни места представляват особен интерес за любителите на фотографията, на журналистите е разрешен достъпа до острова. Ако искате сами да се разходите, но не ви се ходи до Япония, може да разгледате отблизо, благодарение на Google Street View.
През 70-те години на миналия век Вароша е водеща туристическа дестинация. След това обаче областта става конфликтна и през 1974г., след турското нашествие жителите и туристите избягват. Жителите така и не получават обратно домовете си, тъй като турското правителство огражда района. През 1984г. ООН осъждат Турция да предаде областта обратно, но това така и не се е случило до ден днешен.
Пирамиден е било руско селище и въглищна общност, продадена от Швеция на СССР през 1927г. От 1998 година областта е изоставена и затворена и в момента е достъпна само с лодка или снегомобил. Туристите нямат право да влизат в сградите. Фокусната точка на града е статуята на Ленин. Наскоро в района са отворени хотели за желаещите да останат за повече време.