Защо разхищаваме толкова много храни?
Непродаденият хляб в пекарната, остатъците от вечерята или от бюфета на някой хотел – всичко това отива направо на боклука. Разхищаването на хранителни продукти е придобило застрашителни размери.
Екологичната организация WWF предупреждава за опасна тенденция – само в Германия годишно се изхвърлят 18 милиона тона храни. „Всяка секунда ние изхвърляме средно по 313 килограма хранителни продукти, годни за употреба“, казва Таня Дрегер дьо Теран от WWF. Това са приблизително една трета от всички продукти, които се купуват в Германия.
Докато в бедните страни недостигът на храни е породен от неефективните методи за прибиране, съхранение и транспорт на реколтите, в богатите държави най-големи загуби експертите регистрират в края на веригата – тоест при потребителите. Така излиза, че над 2,6 милиона хектара обработваеми земи произвеждат само „за боклука“. Освен това в атмосферата ненужно се изхвърлят почти 48 милиона тона парникови газове.
Частните домакинства създават близо 40 процента от битовите отпадъци в Германия. „Ако селското стопанство, търговията и потребителите заедно се опитат да намалят количеството на хранителните отпадъци, те ще допринесат значително за защитата на климата и ресурсите“, казва Таня Дрегер дьо Теран.
Отговорно пазаруване, готвене и съхранение
Експертите от WWF смятат, че частните домакинства могат да предотвратят огромното разхищение. Това се отнася най-вече до хляба, плодовете и зеленчуците. „Ако пазаруваме в по-малки количества, готвим прясно и складираме храните правилно, ще можем значително да намалим изхвърляните храни“, пише професионалният готвач Кристиан Рах в предговора към студията на WWF.
Екологичната организация апелира за национална кампания, която да си постави за цел да ограничи наполовина прахосването на ценни суровини в Германия. Експертите са сигурни, че и без въвеждането на нови технологии може да бъде предотвратено разхищаването на 10 до 18 милиона тона хранителни продукти – чрез подобряване на мениджмънта и промяна на потребителските навици например. Междвременно има белези за това, че съзнанието на германските потребители започва да се променя.
Още през 2011 година филмът „Taste the waste“ проследи веригата, по която става разхищаването на храните. Оттогава насам възникнаха редица инициативи. В интернет-платформи като „Foodsharing.de“ юзърите предлагат безплатно останалите им в повече хранителни продукти. Скоро може да настъпи и ерата на обществено достъпните хладилници. Инициативата „VoluNation“ информира, че в немскоговорящите страни вече има 7 500 души, които работят на доброволни начала, за да „спасяват“ от разхищение хранителни продукти. Те снабдяват 200 обществено достъпни хладилни помещения с непродадените в търговската мрежа хранителни продукти.
Как стоят нещата в България?
В България се изхвърлят 670 тона храна годишно. Това сочат данни на Българската хранителна банка, цитирани от „Нова телевизия“.
Ако приемем, че една порция се равнява на 300 грама, това количество би могло да изхрани българите, живеещи под прага на бедност, в период от година и половина.
Производителите, които предпочитат да дарят храна, вместо да я изхвърлят, трябва да платят и ДДС. Точно заради това много фирми предпочитат да плащат такси, за да унищожат храната, а не да я дарят, тъй като тези такси са по-ниски от данъка, с който се облагат даренията. Така, според хранителната банка, губят всички.
Повече от половината българи не се хранят пълноценно. Те не могат да си позволят да консумират месо, риба или еквивалентното количество белтъчини всеки втори ден. В цифри това прави близо 4 млн. души.
Сред европейските си връстници, българчетата са едни от тези, които се хранят най-зле.
Облекчения за доставки към хранителните банки не се предвиждат, категорични са от Министерство на финансите, защото по този начин ограничават възможностите за измами. Същата е ситуацията и в Европа, допълват от ведомството.
По данни на Българската хранителна банка обаче, в 12 държави-членки съществуват различни облекчения. Във Великобритания, например, ако се дарява на регистрирани благотворителни организации, ДДС – няма.
