Великите любовни истории: Роналд и Нанси Рейгън – една любовна вселена, в която имаше място само за две планети

Любовта им е толкова извън времето и пространството, толкова магична и така всепоглъщаща, че кара всички други влюбени да се чувстват като измамници. И ако някой някога се е съмнявал в безграничността на чувствата им, едно-единствено изречение, произнесено от героинята ни днес, е в състояние да отреже раздвоения език на всяка мнителност: “Животът ми започна едва след като срещнах Рони.”

Да успяват да запълват самотата, да се допълват един друг и да виждат света само през очите на другия  –  това е разковничето за успешната, над половинвековна връзка на Роналд и Нанси Рейгън.

Загубен преди да бъде намерен от госпожица Дейвис

Ние си имахме премиер-пожарникар, а в лицето на Роналд Рейгън американците – президент-актьор. Малко хора обаче знаят, че и неговата Първа дама също е била актриса. В края на 40-те Нанси Дейвис, каквото е моминското й име, все още е изгряваща старлетка на холивудския небосклон, но вече се е появила в няколко главни роли. През 49-а обаче се случва нещо, което е на път да помрачи възходящата й актьорска кариера. Нанси научава, че актриса със същото име като нейното е включена в страховития тогава холивудски “черен списък” на комунистическите симпатизанти.

За да изчисти недоразумението, г-ца Дейвис решава да се обърне за помощ към президента на актьорската гилдия, Роналд Рейгън.  Още при първата им среща  на 15 ноември чудото на любовта се случва. Привличането е взаимно, но ще мине година, преди да започнат да излизат. Роналд обаче все не се решава да предложи брак, понеже още му държи влага от тежкия развод с първата му съпруга Джейн. Въпреки тригодишните колебания обаче двамата се женят на 4 март 1952 г. на скромна, черковна церемония в Сан Фернандо, Калифорния.

Години по-късно в едно от многобройните писма oт богатата епистоларна колекция на двойката, Рейгън пише: “В началото на 1951 г. Нанси Дейвис, виждайки на какъв хал е този самотен мъж, който дори не осъзнаваше колко всъщност е самотен, реши да го спаси. С търпение и нежност тя успя да освети потъналото му в тъмнина съзнание и да го накара да преоткрие радостта от това да обичаш някого с цялото си сърце.”

Раждат се деца… и политически амбиции

Дъщерята на семейство Рейгън, Патриша (Пати), се ражда 19 месеца след сватбата, а синът Роналд (Рон) през 1958-а като по този начин запълва бройката от 4 деца – заедно с другите две от предишния брак на Рейгън. Съпрузите участват заедно в два филма, но в средата на 60-те Нанси взима решение да се откаже от актьорската си кариера, за да бъде в по-голяма помощ на съпруга си, който по това време вече се е ориентирал към политиката.

Популярността му от големия екран и изключителната му харизма печелят на Рейгън сърцата и вотовете на избирателите на Калифорния и през 1966 г. става губернатор на щата. Оказва се, че Нанси не е можело да вземе по-правилно решение, скъсвайки с Холивуд, понеже като жената на губернатора, тя се превръща в негов социален адепт, в ослепителната, сдържана и внушаваща неподправено възхищение Нанси Рейгън – такава, каквато светът я познава. Популярността й, както и дейността й като член на Калифорнийската комисията за изкуствата й носят заслужено титлата “Жена на годината” за 1968 г.

За всичко си има първи път

Но политическите амбиции на Роналд не спират с губернаторското място. След като мандатът му изтича, семейството се мести във Вашингтон и той се включва в президентската надпревара. При първия си опит да влезе в Белия дом обаче Рейгън губи от другия кандидат на неговата Републиканска партия, Джералд Форд, който пък от своя страна губи изборите в полза на президента Джими Картър. Четири години по-късно Рейгън е още по-подготвен и направо издухва Картър. На 69-годишна възраст, Рейгън става най-възрастният до този момент американски президент. Както и първият, който се е развеждал!

И ето така Холивуд покорява Белия дом и остава във владение осем години – до януари 1989-а.

“Най-великата любов в историята на американското президентство”

Така някога описва връзката на Рейгънови техният приятел и колега от Гилдията Чарлтън Хестон. Но наистина ли двамата са били толкова обсебени един от друг, както близките и приятелите им твърдят? Очевидно няма лъжа, няма измама.

При настаняването си в Белия дом, Рейгън разпорежда неговия офис и този на Нанси да са достатъчно раздалечени, за да не се разсейват взаимно от професионалните си дела. Въпреки това обаче двмата намират начин постоянно да комуникират и да си напомнят, че мислят един за друг. Така започва прочутата им епистоларна кореспонденция, която се състои както от пространни писма, така и от кратки бележчици, в които Роналд често се обръща към жена си с галени имена като “Нанси-Панси”, “Лъскаво  Коте” и “Мамче”.

Понеже винаги е била крайно протективна към своя Рони, винаги готова да изсъска на някой, който се държи неуважително към него и дори да го цапне, Нанси преживява особено тежко опита за убийство на мъжа й през 1981 г.  Страхът, че може да го загуби, я превръща в негова сянка, която го гледва неотлъчно и освен, че бди за безопасността и благополучието му, също и за това дали спазва часовете за лягане.

Обикновено такава дълбока, всепоглъщаща любов между двама души изключва всички други хора. Така се случва и с Рейгънови – те оставят в предверието на своята любов дори собствените си деца. В мемоарната си книга The Way I See It (1992) дъщерята Пати обвинява баща си, че е емоционално “дърво”, а майка си нарича “студенокръвна мъчителка”. Въпреки че родители и деца ще се помирят години по-късно, за всички близки до семейството е ясно, че винаги ще има само Рони и Нанси и никой друг.

Ръка за ръка до последно

След края на втория мандат Рейгънови се оттеглят в дома си в Бел Еър, Калифорния. Нанси започва да работи върху автобиографията си, а двамата заедно се ангажират със създаването на Президентската библиотека на името на Роналд Рейгън в Сими Вали. През 1994 г. в открито писмо до американския народ Рейгън заявява, че страда от Алцхаймер, но не губи кураж, най-вече заради жената до него. “Щеше ми се да можех да й спася по някакъв начин това болезнено изпитание, но уви!”, казва Президентът.

Нанси поема цялата грижа около болния си съпруг със същите стоицизъм и достойнство, с които се е справяла с ролята си на Първа дама. Така, както не е пускала ръката му през последните 52 години, продължава да я стиска в своята и когато 93-годишният Рейгън издъхва на 5 юни 2004 г.

Нанси надживява обичния си съпруг с 12 години, когато самата тя почива от сърдечна недостатъчност  на 94-годишна възраст.

***

През 2009 г. в интервю пред Vanity Fair Нанси Рейгън споделя със сладка тъга в гласа: “Рони ми липсва ужасно много. Сега като се замисля, имахме страхотен живот. Голяма късметлийка съм. Когато с Рони станахме “ние”, бях най-щастливото момиче на света. Още от самото начало бях ужасно горда с него. С всичко, което правеше. И никога не е трябвало да се насилвам или преструвам. Просто бях.”