Вашингтон, Никола Ревиз и Джо Бидъл от Франс прес
През последните трийсет години Иран наричаше САЩ „Големия Сатана“, а Вашингтон отвръщаше, че Техеран е част от „Оста на злото“. Но разведряването на отношенията между двата противника може да ги тласне към общи усилия, свързани с горещите точки в Близкия изток.
Безспорно двойката е натрупала твърде много горчилка, за да възстанови от днес за утре изгубеното взаимно доверие. Конфликтите в Афганистан, Ирак и Сирия обаче създават според аналитици „общи интереси“, насърчаващи двете сили да работят задружно.
Само за месеци Техеран и Вашингтон, които не поддържат дипломатически отношения от април 1980 г., видимо се сближиха и в края на септември последва историческият телефонен разговор между президентите Барак Обама и Хасан Рохани. Правителствата също дейно подновиха преките преговори: отпърво тайно – през 2013 г. в Оман, после открито, а в края на ноември се стигна и до първите договорености за ядрената дейност на Иран.
„Двете страни се сближават, демонстрирайки много силен прагматизъм, отчасти защото нямат друг избор“, обобщава пред АФП Джон Брадшоу от изследователския център „Нешънъл секюрити нетуърк“.
Алиреза Надер, аналитик от центъра „РАНД корпорейшън“, също предрича, че е „възможно взаимно обвързване (между иранци и американци) в търсене на решение за някои регионални кризи“.
Най-вече в Афганистан, „най-добър пример за пресичане на интересите“ според Надер. Първо, защото „също като Иран САЩ не искат талибаните да се върнат на власт“ в Кабул; освен това „и двете страни са разтревожени от потока от наркотици, който тръгва от Афганистан“, граничещ с Иран, обяснява той.
Експертът припомня, че при падането на талибаните в края на 2001 г. Вашингтон и Техеран с общи усилия доведоха на власт режима на афганистанския президент Хамид Карзай. Тогавашният ирански преговарящ Мохамад Джавад Зариф днес е шеф на дипломатическото ведомство и основен играч в преговорите по ядрения въпрос с великите сили.
В случай че тази международна ядрена криза се реши, Афганистан може да стане „най-доброто поле за сътрудничество“ между САЩ и Иран, прогнозира Надер, като изтъква, че афганистанската ситуация има „слабо идеологическо измерение“ за двете държави.
За Сирия важи тъкмо обратното.
Вашингтон и Техеран заемат противоположни позиции за войната там – американците подкрепят опозицията срещу сирийския режим и обвиняват Иран, че е „спонсор на тероризма“ заради военната подкрепа за ливанското шиитско движение Хизбула, сражаващо се на страната на Дамаск.
Алиреза Надер обаче вижда и „някои съвпадащи интереси“.
„Иран и САЩ са разтревожени от засилването на Ал Каида и на сунитския екстремизъм“ в Сирия, констатира той.
Съперници в Близкия изток
Страхът, че Ал Каида и сунитските екстремисти в Ирак, управляван днес от шиити, ще укрепнат, подхранва допълнително общите стремежи на Техеран и Вашингтон, посочват Брадшоу и Надер.
През уикенда например иранските въоръжени сили заявиха, че са готови да подпомогнат Ирак с военно оборудване и ноухау в борбата му с Ал Каида. Междувременно Пентагонът ще ускори доставките на ракети и разузнавателни безпилотни самолети за Багдад, за да подкрепи действията му срещу екстремистката групировка.
Но тези „насоки в сътрудничеството“ засягат ограничени сфери и за момента не водят към „съюз“ между Иран и САЩ, които „остават съперници в Близкия изток“, подчертава Алиреза Надер.
Според него „най-голяма пречка за сътрудничеството между Иран и САЩ е враждебността на Ислямската република към Израел“.
Историческото американско-иранско разведряване впрочем буди твърде силно недоволство и в Израел, и в Залива, на първо място в Саудитска Арабия – конкурент на Техеран на регионалната сцена.
А и във Вашингтон част от конгресмените не харесват никак идеята САЩ да свалят гарда пред Иран, настояват дори за по-сурови санкции.
Да сътрудничиш с Иран, особено в борбата с Ал Каида, ще е все едно „да предложиш на подпалвач дърва, за да подклажда пожара“, предупреждава в сп. „Форин полиси“ Реймънд Тантър, ветеран от администрацията на Рейгън.