В кухнята на MasterChef

Студиото на MasterChef се намира вдън гори тилилейски, накрая на града, много далеч от всякаква цивилизация. Освен това е същото като по телевизията, но е по-малко.

Всичко на екран изглежда по-голямо и по-пищно. Най-вече хората. Телевизорът отдавна се е превърнал в мерило за добро и лошо, хубаво и грозно, но малко хора осъзнават, че онова, което се случва в него, е по-скоро измислица, независимо колко реалистична изглежда тя. Винаги някъде там се прокрадва елементът на шоуто, на показността, на това да правиш „хляб и зрелище“, както са обичали да казват гърците.

Именно хляб и зрелище си е един сезон на MasterChef. В буквалния смисъл на думата. Те са винаги са там, ярко излъскани като чисто новата ви кухня, и ако ги няма, сигурно няма да ви е вкусно. „Това са хора, които се правят на други хора“, както казва персонажът на Бри Ларсън в „Стая“ на малкия Джак, докато гледат филм по телевизията.

MasterChef е друга бира обаче. Първо, това е единственият риалити формат адаптиран от чужд, който е запазил високата си класа, прецизността си, добрата си визия и макар разтеглен като макарон, пак е по-добър от 90% от риалити бълвоча, който родната телевизия предлага.

Да превърнеш готвенето, при това доброто, качественото готвене, в предаване и то да запази тази своя мистичност, за такива като мен и усещането, че правиш изкуство, но от храна, си е трудна задача.

Втори сезон на шоуто за гурме готвачи започва на 1-ви март в 21:30 часа по bTV и очакванията към него са високи. Първи сезон почна и завърши триумфално.

Когато питаш тримата шефове (Токев, Ангелов и Михалчев), как биха определили втори сезон на шоуто, защото „Далеч не сме в началото на снимките на втори сезон, в средата сме по-скоро. Минали са кастингите и сме селектирали основния отбор от хора, които ще се състезават до края.“, както уточнява Виктор Ангелов бързо, те казват:

„Петър Михалчев: Втори сезон съвсем не е утъпканата пътека от първи сезон. Втори сезон е съвсем различен, защото има нови предизвикателства, има някои нови правила, има и едно ново, страшно въведение, наречено „Страшна смърт“, но няма да говоря за него.

Виктор: Внезапна смърт!

Михалчев: Да, „Внезапна смърт“.

Виктор: То ни дава право да осъдим на смърт някой, който смятаме, че заслужава, без да му даваме обяснения.

Аз: Просто да го елиминирате?

Виктор: Да.

Аз: Не в действителност, нали…

Виктор: Не, но без да му даваме обяснения. Просто човек, който заслужава, заради отношението си към продуктите или отношението си с колегите, или липсата му на такова, имаме право да го освободим на момента.

Михалчев: Общо взето, ако сте гледали първи сезон с четири очи, това няма да ви помогне въобще, защото ние това много добре го знаем и сме се подготвили със засади.“

За да представи втори сезон, bTV покани различни хора да опитат от кухнята на MasterChef – в буквалния и в преносния смисъл. Хем ти сервират гурме, хем ти представят предаването. По един леко по-високопарен начин. Но яденето, подобно на гледането, трябва първо да носи удоволствие и чак тогава да има претенции. Те, претенциите, трябва да идват на базата на онзи, който опитва, а не обратното. В България нещата често не стоят така. Тук, ако вярваш на телевизията, ние винаги сме в двете крайности – или сме супер, или сме много зле.

MasterChef е нещо като идеалната среда. Екипът вече има самочувствие, което е заслужено в повечето си аспекти, надявам се да го оправдаят.

Когато храната е сервирана става ясно, че много хора не знаят как да подхванат приборите. Михалчев, не че това учудва някого, е единственият от тримата, който е брутален и казва, че според него отдавна е минало времето, в което трябва да се учим и да поставяме основите на стила и етикета на маса. Някой май не е гледал първи сезон внимателно. Всъщност, който и да било сезон на риалити за храна и хранене.

Това, което толкова харесвам в MasterChef е фактът, че тук типичният за България битовизъм отсъства. Махленството, леко вътрешно-заводските шеги, елементаризирането, това типично битово и драматично отношение към живота и всичко останало… А пък храната е на почит. И тя, храната, не е просто някаква субстанция, която тъпчеш в устата си, за да си сит, а е изкуство. Както киното и литературата са изкуство.

„Виктор: Всъщност това е феноменалното за този тип предаване. Именно, че хора, които не готвят, не се интересуват от готвене и нямат самочувствие на готвачи, се забавляват жестоко гледайки динамиката и взаимоотношенията, и предизвикателствата в този формат.“

Когато ядеш картофено пюре, риба тон и шоколад с хайвер в кухнята на MasterChef, чувството е друго. Не искам да го наричам специално, защото специалността на нещо идва от твоето отношение към него. За теб и бобът може да е специален, защото е по оная древна и тайна рецепта на майка ти, отношението е важно. А шефовете в MasterChef имат специално отношение и някак по-европейско мислене. А пък последното винаги си личи.

Но да се върнем на втори сезон, който знам, че всички вие очаквате.

„Андре: Във втори сезон, според мен, нивото на готвене е още по-високо, защото хората знаят какво да очакват. В смисъл, те са се подготвили още повече. Психически и като знания. Много е високо нивото, много креативно ще бъде, много екшън и наистина прецизно. Очаквайте прецизност. Новият сезон ще надгради първия.“

Ако втори сезон наистина успее да надгради първия, това ще е похвално. Много хора го очакват и ако следваме логиката на американските колеги, така и трябва да стане. Освен нови предизвикателства и старите такива, лично аз като зрител очаквам повече динамика, обяснения и никаква милост. Напротив, искам повече бруталност и все по-високи изисквания.

Като цяло и за финал, MasterChef е формат, който е похвално, че успяхваме да направим у нас. При това да направим добре и да сме горди от този факт. Той идва в море от вариетета, песньовки и селски хумор. Идва като суфле и филм на Уес Андерсън, след като цял живот си лапал фасул, пък бил той и оня на баба ти, и си гледал продължения на „Бързи и яростни“.

Той е като градския мъж, който вече си загубил надежда, че ще срещнеш, но той се появява един ден неочаквано. Надявам се само от пренапъване да му се харесаш, да не вземеш да оплескаш нещата, както понякога става – за втория сезон на шоуто говоря.

MasterChef е интересен и на екран и в живота. Сигурна съм, че е такъв и зад кулисите си.

„Аз: Най-любопитното нещо, което се случва зад кулисите на MasterChef?

Виктор: Не съм сигурен, че сте готова да го понесете.

Аз: Пробвайте ме и ще видим.

Виктор: (Смее се.) Иска ви се, но няма да стане…“

П.С. В галерията горе може да видите снимки от сета и представянето… както и разни засукани гурме ястия.