shareit

Успяваме въпреки системата, а не благодарение на нея

| от |

Автор: Сузана Теофилова, www.oib.bg

Екип “Образование” срещна млади и креативни хора, интересуващи се от случващото се у нас, макар че повечето от тях учат в чужбина, с двама представители от екипа на фондация “Заедно в час” – Ивелина Пашова и Жаклин Мисирян. Комуникацията в екипа се развиваше изключително успешно и плодородно, за разлика от тази в образователната ни система, както заключиха задружно всички.

Активно бяха дискутирани проблемите в образователната система, а благодарение на менторите от “Заедно в час” бяха и разнищени. Основно всички се съгласиха, че днес липсва ефективна комуникация между учители и ученици, липсва тази емоционална връзка, чрез която учениците да усетят, че някой се интересува от тях, че се стреми да задоволи интересите им. Дали обаче само тези две страни участват в комуникацията? Всъщност не – в системата са засегнати и родителите и работодателите. В цифри казано, най-пряко засегнати от образователната системата са 19% или всеки 5 човек у нас. В тях се включват 605 000 ученици, 284 000 студенти, 102 000 преподаватели. Тези данни бяха включили в презентацията си от фондация “Заедно в час”. Те обърнаха внимание и на абсурдната ситуация, в която има толкова много безработни млади хора, а същевременно и толкова незаети работни места. Но когато системата не е ефективна, от нея излизат недобре подготвени ученици, които не могат да отговорят на изискванията на работодателите.

Разкритикувани бяха и някои на пръв поглед успешни практики. Като например делегираните бюджети на брой ученици. Целта на тази практика е да стимулира конкуренцията и да повиши качеството, но всъщност ефектът при повечето от малките и недобре поддържани училища, е точно обратният. Директор от една гимназия звъни на друг от основно училище, за да се сдобие с ЕГН-та на седмокласници, които фиктивно да запише в своя 8. клас и да получи съответното финансиране. Програмата “Успех”, която стимулира формирането на клубове към училищата цели да рамкира това до колко успешно се справят училищата, но пропуска следващата стъпка – какви мерки да се вземат за училищата, които нямат успеваемост. Защо някои се дънят, а други не?

Абсурдите са много и никой не се наема да осъществява реформи на държавно ниво, защото резултатът от тях няма да дойде в рамките на 4-годишния мандат на правителството, а поне след 8-12 години.

Има много проблеми и то на всякакви нива-демотивирани учители, неефективна система, липса на диалог. Но витае една груба генерализация,че всичко в образованието зависи от държавата. Пример за успешна училищна стратегия, е тази, чиято цел е 90% от учениците да са доволни. Това се следи и резултатите няма как да не са добри. Няма универсална рецепта как да се случи това. Тя се променя според училището, методите са гъвкави, но целта е идеална – учениците да са доволни. Спомена се такова училище в Норвегия, където не само, че учениците отиват с удоволствие, а дори не искат да си тръгват. Грешката у нас е, че институциите лекуват симптомите, а не проблема. Трябва да се комуникира многостранно между институции, ученици, учители и държава. Например чрез кръгли маси, както предложи един от участниците.

Проблемите бяха изяснени и разнищени от нахъсания екип, а сега предстоят решенията, които да доведат до един успешен и работещ проект.

На гости на екипа беше Пол Джонсън, директор на Американският колеж в София. Той направи паралел между българското и американското образование и каза, че в България вижда много потенциал в младите хора. Те са умни, амбициозни и талантливи, добави той. Американският колеж цели завършилите да имат възможността да отидат в най-добрите университети в света и да се върнат квалифицирани лидери, носещи качествена промяна за България.

Вторият гост на екипа беше Давид Джамбазов, който се занимава с кино. Той направи ясно сравнение между подготовката и екипа по заснемането на един филм с екипът, разработващ една идея. Всеки трябва да има ясна сфера на отговорност и свобода, за да бъде абсолютния експерт в това, което прави и да знае, че без неговия детайл нещото няма да се случи. Следващата стъпка е проектът да се раздели на малки подзадачи, времево разпределени. Така усилията на всеки един човек ще бъдат умножени по усилията на другите от екипа, добави още той.

 
 
Коментарите са изключени за Успяваме въпреки системата, а не благодарение на нея