Убийците на Кали – една индийска напаст на 3 века
България е преживяла 500 години в робство и е платила много жестока цена за това дело, макар и днес някои историци да смятат, че кръвният данък е бил просто начин за родителите да предоставят нов живот на децата си, макар и тук да се разказва истинската история, колкото и трудно да е да се повярва за някого. Това обаче може да ни накара да се замислим, има ли нещо по-лошо от робство? Нека за миг насочим погледите си към Индия. Това е локацията, в която близо 300 години всеки човек е говорил с един особен страх за съществуването на един особен култ. Мнозина отказват да пътуват през нощта и се стремят да не излизат от селата и градовете, защото една нова заплаха върлува.
В името на богинята Кали – известна като богинята на смъртта, са избивани стотици. Никой не знае какво точно се е случило и колко са жертвите, но историята разказва, че в рамките на този период, повечето търговци предпочитали да пътуват в компанията на повече хора и по този начин да се чувстват малко по-защитени, но често на пътя срещали и най-голямата опасност. Поклонниците винаги се престрували на пътешественици и имали същата идея.
Защо обаче е тази мания? Богинята Кали е известна като много силна покровителка в индийската култура, но за разлика от останалите богове, тя изисква сериозни кръвни такси и най-важното – необходима е човешка кръв. Сред убийците трябва да споменем и присъствието на така наречения Бехрам – никой не е успял да постигне толкова сериозни успехи в омилостивяването на богинята, колкото този човек. Обикновено неговото занимание било да седи в края на по-малките градове и чака новите жертви да преминат.
Не е необходимо много време и такива се появяват, особено след като в миналото голямата разходка е била единственият начин за доставяне на блага и задвижването на икономика. Фанатиците се представят за пътешественици и тръгват заедно. Понякога се случва да вървят няколко дена, друг път се говори за месеци, но колкото повече времето напредва, толкова по-добре – доверието е на високо ниво. По пътя ще се срещнат и други хора, които се представят за непознати, докато хората не се повишат. С цифровото превъзходство идва и моментът за нападение, като в това отношение по никакъв начин не можем да се изненадаме от крайния резултат. Методиката им е зловеща – един човек хваща ръцете, втори хваща краката, а третия души жертвата с копринен парцал. За една вечер всички трябва да бъдат убити и да не се събудят никога. След това идва време за заграбване на всичко с някаква стойност и скриване на телата. Богинята Кали получава своята такса, а всички останали стават малко по-богати и се разделят. Когато парите свършват, повтарят практиката и търсят следващите търговци.
Така работи Бехрам, така работят и много други. Единственото, което се знае за този човек е, че е роден в средата на XVIII век някъде в Северна Индия. Подозира се, че дори може да е роден в такава група, опознавайки единствено и само този живот и нищо друго. Практиката показва, че една фамилия може да предаде знанията за Кали на следващата. Това е всичко известно за индиеца, но ако семейните черти не са толкова вълнуващи, то работата му в това отношение е повече от магическа и показва невероятни успехи, при това за абсолютно всеки един почитател. За него казват, че е надарен в душенето и за секунди може да приключи живота на спящата жертва. Често може да се разпознае като човекът, който носи тежък медальон и когато всички заспят, го прекарва около врата на жертвата си и с помощта на малко повече сила е изпълнил задачата си.
Десетилетия наред, този човек убива без никакви проблеми, поне докато не идват британските колонизатори и не започват да правят тези нападения доста по-трудни. Осъзнавайки срещу какво се изправят, англичаните бързо започват да мислят вариант за прекъсването на тази практика. Назначеният Уилям Хенри Слийман е готов да хвърли ръкавицата. Той използва класическа тактика, за да се бори срещу организираната престъпност и бързо нарушава имунитета на редица организации, като ги принуждава да започнат да дават информация едни за други. В един момент никой не може да знае на кого да се довери и заразата на недоверие вече се прокрадва зад всеки ъгъл. Само едно десетилетие е необходимо, за да се разпали гнева между тях. Една от водещите фигури е именно Бехрам.
След като е разпитан и признава, че само той е удушил около 150 души, а само той знае колко още са били убити пред очите му. В това отношение може да се смята и за един от най-добрите и професионално подготвените серийни убийци. Какво се случва след това? Тук историите се променят и отново няма много информация за живота след това. Някои смятат, че е обесен за делата си, други вярват, че е помилван, защото издава групата. Има и версия, че е изчезнал и се е скрил от властта. Истината е някъде по средата, но самият Слиймън никога не е давал свободата на убиеца. Най-вероятно след края на тази сага, просто е успял да избяга и да изчезне в дебрите на една доста необятна и непозната страна.
