The Weeknd, който промени историята на Billboard

Може би сте чули за красивия Абел Тесфайе – 25-годишният канадец, който се появи триумфално в саундтрака на касовия филм „50 нюанса сиво” (вижте галерията). Вероятно сте гледали брилянтното му изпълнение с Алиша Кийс на наградите BET тази година. Музикалните критици го наричат краля на Dark R&B музиката и прероденият Майкъл Джексън. Но кой всъщност е Абел…

The Weeknd – Майкъл Джексън от Онтарио

За гласовития канадец The Weeknd се говори отдавна зад океана. През 2012 той покори Европа, а пред 2013 завладя Азия с невероятния си фалцет. Всъщност изпълнителят на ултра-секси парчето с невероятен клип „Wicked Games” се казва Абел Тесфайе. За по-кратко – красивият Абел. С характерния си бейби фейс и секси извивки на тъмен бийт Абел събужда носталгия и заспали чувства в сенситивните слушатели и ги изпраща в друго измерения. Секс, наркотици, афтърпарти, меланхолия, мечти, послания и обаждания в 3 часа сутринта. Летящи таксита в 6 сутринта и тридневни купони, след които остават само намачкани чаршафи и споменът за дългокраката чернокоса красавица в бяла мъжка тениска, с размазан грим, която е изключила телефона си от една седмица. И ще звънне отново след следващото женско парти. Това е вътрешният свят на един чувствителен бохем, който едва на 17 години избягва от дома и училището си, за да тръгне по необятния път на музикалната слава.

Критиците го сравняват с Майкъл Джексън, заради извивките и гласовия диапазон, а той самият е горд от това, тъй като е израснал с музиката на Краля на попа. Така достига до днес и покорява първия си връх в музикалната си кариера – разписва се в историята на Billboard като първия изпълнител, който държи трите челни позиции в класацията.

Целувките, хълмовете и уикенда

25-годишният Абел Тесайе е роден на 15 февруари 1990 година. Самият той вярва, че причината за успеха му се крие в кармата на декадата – „Всички, родени през 90-те години са потенциална опасност за чувствата и емоциите”, разкрива красивият Абел. Затова и най-новият му сингъл, който ще излезе всеки момент се нарича – „Girls born in the 90`s” и е посветен на всички момичета, родени след 1990 година. Твърди се, че поредната порция качествена музика от Абел е вдъхновена от личните му отношения с три дами – супермодел, актриса и певица. Говори се, че последната е Ариана Гранде, с която са дует в хита „Love me Harder”. Истината е, че музиката на the Weeknd е музика за разбитите сърца и наситените емоции – фазите, през които минава всеки един от нас независимо дали си го признава. Това е музиката на уиикенда, в който прекарваш нощите с чаша силен алкохол в ръката и сутрините в банята, взимайки си студен душ, за да се освестиш.

Звезда на 19

Звездата на красивия Абел изгрява през 2010 година, когато едва 19-годишен той се прочу като The Weeknd в YouTube. През 2011 той пуска трилогията House of Balloons, Thursday и Echoes of Silence. Още тогава е номиниран за канадските музикални награди Polaris. Същата година разпространява и компилацията „Trilogy”, която съдържа мастерираните варианти на трите микстейпа, както и три допълнителни песни. Зад проекта застава лейбъла на The Weeknd – XO и Republic Records.

През 2013 година The Weeknd издава албума “Kissland”. Вече са пуснати и първите три песни от новия му албум „Beauty behind the Madness” – „I can`t feel my face”, “The hills”, “Girls born in the 90s”. Само за 5 години The Weeknd е отличен с няколко приза от Pitchfork, MTV, BET, Rolling stone, XXL, The Source, а журналистът oт MTV Джон Норис го обяви за „пойната птичка на поколението” и „най-добрият музикален талант от Майкъл Джексън до сега”.

Абел е с етиопски корени. Расте вдъхновен от соул музиката, хип-хопа и фънка, инди рока и куайът сторм-a. Тъй като баща му никога не се задържа наоколо, a майка му работи постоянном Абел е отгледан от баба си. Затова и говори перфектен Амхарик – това е майчиният му език.

Абел сам разказва, че приема псевдонима “The Weeknd” след като избягва от училище на 17 години заедно с близък свой приятел. „Изчезнахме един уикенд и повече никога не се прибрахме у дома”, разказва Тесфайе. Умишлено в името му е изпуснато едното „е” – причината е, че иска да избегне това, да го бъркат с канадската банда с подобното име „The Weekend”.

В Торонто Абел среща продуцента Джеръми Роуз, който създава идеята за проект в жанра на dark RnB музиката.

Треска за Abel

След като пробва идеята с музиканта Къртис Сантяго, продуцентът Роуз пуска един от инструменталите си на Тесфайе. Абел прави фрийстайл – импровизация на прима виста, с която печели битката и се захваща с проекта на Роуз. Продуцирани са три песни : „What You Need”, “Loft Music”и „The Morning” и няколко парчета, на които Абел рапира и които буквално са „бракувани”.

През декември 2010 година Тесфайе разпространява песните си и се превръща в зараза, която се разпространява със скоростта на светлина в музикални блогове, социални мрежи и музикални платформи. Песните му привличат вниманието на рапъра Drake, Future, Jhene Aiko, Jay-Z, Juicy J и други ветерани в черната музика. Абел попада на страниците на The New York Times и Pitchfork Media, а феновете му са обсебени.

От 2012 до 2014 година известността на Абел Тесфайе буквално тресе музикалния бранш. Следват поредица съвместни колаборации, турнета и участие на елитния фестивал Coachella през април 2012 година. Двете му появи на сцената получават високата оценка на музикалните критици на изданието The Rolling Stone. Започват участия в Испания, Португалия и Англия, както и концерти в Брюксел и Париж. На дебюта си на лондонската сцена The Weeknd взривява публиката с кавъра си на „Dirty Diana” na Michael Jackson. През юни музикалните медии отбелязват, че албумът на Абел е свален над 8 милиона пъти месеци преди да бъде представен официално.

Kрасивият Абел спира дъха на арт бранша заради емоционалната наситеност в текстовете и музиката му. Той се появява в soundtrack-a на „Игри на глада” с „Devil May Cry “ и „Еlastic heart”, където е в дует със Sia. През февруари, 2014 година the Weeknd прави ремикс на култовия сингъл на Beyonce „Drunk in Love”. Кавърът надмина оригинала, отчетоха критиците. Той представя мъжката интерпретация на хита.

Кулминацията в досегашната кариера на Абел е „Earned It” – сингълът от саундтрака на „50 нюанса сиво”, която се появи на трето място в Billboard Hot 100.

2015: Красотата, която се крие в лудостта

На 27 май тази година The Weeknd пусна официалното видео към новата си песен „The Hills”. Песента влиза дебютно на 20-то място в Billboard Top 100, като е обявена за „Hot Spot” на седмицата. По-късно се спуска до номер 12 в класацията. В допълнение с “The Hill” The Weeknd пуска следващите три сингъла. На 8 юни тази година “Can`t Feel My Face”,който се изстрелва директно на 24-то място в Billboard Hot 100 и само за седмица достига челната тройка.

На 4 юли The Weeknd Обявява датата, когато ще пусне новия си албум “The Beauty Behind The Madness” – 28 август.

25 юли е съдбовен ден за The Weeknd. Той заема първите три позиции в класацията на Billboard`s Hot R&B Songa – с „Can`t Feel My Face” на #1, „Тhe Hills”- #2 и #3 – „Earned It”. Това го превръща в първия изпълнител в историята на класацията, който оглавява челите три позиции.

Мъгла след Афтърпарти

Песните на the Weeknd са изградени върху „мъглата, неяснотата и обърканите емоции”. Той залага на бавното темпо, тътнещия бас и безнадеждното ехо. Абел пее фалцет – най-високият регистър на мъжкия глас, който е съпроводен от особен маниер на пеене. Това превръща интонацията му в особено подходяща за класически изпълнения. Фалцетът е използван и от Майкъл Джексън. Критиците определят пеенето му като „нетърпеливо и молещо”. J. D Considine го определя като „разтреперващо качество”, подобно на Краля на Попа, но самият the Weeknd твърди, че се опитва да избяга от влиянието на Джексън като залага на ориенталските, арабски орнаменти. Музиката му включва неконвеницонални за R&B образци, като елементи от алтернативния рок и пънка. Марк Хоугън от Spin казва, че Абел Тесфайе черпи от преминалите теста на времето рок критици и ги обединява с иновационния си начин на пеене.

Емоционалните и опростени текстове имат за цел да изразят емоциите на модерните за времето „афтърпарти” настроения, когато в следствие на наситените преживявания е възможно изпадането в депресивни, меланхолични състояния. Хърмаяни Хоби от „Гардиън” характеризира пресните на The Weeknd като „наркотизиращи slow jams, чието послание е : „купоните са екзистенциален опит, сексът е изпъленен с отчуждение, а всичко останало е нереално и обезпокоително”.

Колегата на Хоби от „Гардиън” Пол Макинес свързва The Weeknd с новопоявилата се вълна от чувствено и плавно RnB звучене. Той пише, че Абел е бъдещето на RnB музиката, защото е черен изпълнител, който прави количествено канонично RnB”. И докато Хоби тълкува абревиатурата на лейбъла на Абел „XO” като съкращение от „Hugs and Kisses”(прегръдки и целувки), то Зара Голдън от VH1 казва, че това по-скоро се отнася до употребата на екстази и оксикодон. Пол Макинес от „Гардиън” смята, че музиката на Абел е „музиката след края на партито, когато идва махмурлукът”. Разбира се не бива да подценяваме и критиката, отправена от Ануа Мистри от Торонто Стандарт. Тя е категорична, че в клиповете на Абел се наблюдават предимно „надрусани зомбирани жени, чиято най-желана част са краката, и при които мъжете отиват само след парти – когато се чувстват изоставени и уязвими.” The Weeknd храни критиците и с вулгарните си и доста обикновени текстове, които обаче са изпълнени по толкова елегантен и секси начин, че повечето музиканти откриват в тях посвещение за Робърт Кели и Принс.

И ако досега не сте слезли с няколко левги в дълбочината на The Weeknd, то чувствайте се поздравени с живото изпълнение на Абел с Алиша Кийс на наградите BET. Enjoy