Те преоткриват България

Десетки хиляди български и румънски имигранти са напуснали Германия през последните две години. Според Федералната статистическа служба, цитирана от интернет изданието The Loka, миграцията на българи от Германия към България през миналата година се е увеличила с 11 процента.

“Завръщащите се от чужбина българи – в решваща степен, и заселващите се у нас чужденци, ще неутрализират още през 2015 г. емиграцията от страната”. Това е оптимистичната прогноза на социалният министър Хасан Адемов, която той прави в доклада си за демографската политика, приет от Министерския съвет. Тенденцията е очевидна – през 2006 г. 9 500 български граждани са се завърнали в родината, а през 2010 г. броят им е 23 800. Като позитивен се оценява и фактът, че напоследък развитие показва и нарастващия имиграционен поток към България, предимно на търсещи по-добри условия за живот имигранти от слаборазвитите в икономическо и социално отношение страни от Изтока и Юга. В тези условия многозначително е обстоятелството, че ясно очертаната тенденция е съпроводена с дрстично намаляване броя на българите, които са оптимисти за бъдещето на страната. Те са намалели за една година с още 5 на сто и сега са едва 15 процента от участниците в едно скорошна анкета на социологическата агенция Алфа Рисърч, пише Петър Бочуков за Гласът на Русия.

Картината е сложна и противоречива. Защото не малко българи ту се връщат по домовете си, ту заминават отново за чужбина, където не винаги може да се намери работа, особено за хора без добра квалификация. Точно обратното – образованите имат възмажост да избират. Както показват последните данни на специализирания форум “Кариера в България. Защо не?” под 1 процент от завършилите висшето си образование в някоя от големите европейски страни – Германия, Франция, Великобритания, а също Австрия, Холандия и Италия – казват, че нямат намерения да се завърнат в родината си. Голямото мнозинство вижда бъдещето си в България.

“Те говорят по няколко езика, учили са в Германия, където са могли да да направят кариера, но са избрали за ново начало родината си”, пише седмичникът „Шпигел”. Авторитетното списание цитира 29-годишният Александър Михайлов, учил политология в Берлин, който споделя: „В София ние сме на етапа за изграждане на една стартъп сцена, която не желае да има нищо общо със старите елити в правителството и бизнеса.”. След като се дипломира, той има възможност да отиде в Брюксел в службите на ЕС или да продължи в Берлин. Но решава: „Ако наистина искам да изградя нещо ново, трябва да се върна в България“. И го прави. Заедно със свой приятел изготвя бизнесплан за Betahaus в София и започва да търси инвеститори. Нуждае са от 60 хиляди евро. Това се случва в средата на кризата в края на 2010 г. „Почти никой не знаеше термина „стартъп“, казва Михайлов. Скоро се намира инвеститор и през лятото на 2012 г. е дадено началото. В момента при него работят 70 млади българи, а първите стартирали фирми се разширяват. Но Михайлов не е изключение. “Шпигел” привежда и други примери за завърнали се в България млади професионалисти.

Според утвърдени стабилни работодатели младежите, получили образование в Западна Европа, имат повече практически знания, по-адаптивни са към смяна на средата и са по-иновативни. В “България има работа, въпросът е човек да иска да работи и да е готов да започне от нулата”, казва 25-годишната Анелия Стоянова, която прави своята магистратура в германския град Йена. 31-годишния Петър Петров, който работи от девет месеца във фирма, която създава софтуер на мобилни и фиксирани оператори със седалище в София – споделя: “Цялата система в Германия те прави еднакъв с останалите и като мислене, и като поведение. Това не е място за творчески хора, а за изпълнители, които искат да знаят по какъв начин трябва да живеят и какво ще им се случи. Там не се цени общата култура, а профилираното знание и практическите умения. Целта е след това този човек да е готов за мелницата, наречена пазар на труда”. Казаното от Петров разкрива ясно една от важните причини младите образовани професионалисти да преоткриват родината си.