Там, където сексът за хората с увреждания не е мираж
Хващам се на бас, че докато гениалният физик Стивън Хокинг беше жив и сте го гледали как седи неподвижен в умния си стол, със сгърчени крайници, килната на една страна глава и страховито издадени напред долни зъби, сте се чудили като как е направил децата си.
Отговорът е, с мерак, разбира се, както е по правило при всички мъже. Всъщност любопитен за отбелязване е фактът, че въпреки тежката степен на инвалидизация (през 1963 г. Хокинг е диагностициран с дегенеративното заболяване амиотрофична латерална склероза), той е имал забележителен и удовлетворяващ сексуален живот. Човекът може да се похвали с две официални съпруги, три деца и множество “забежки”.
Мистериите на вселената са си мистерии, обаче сексът си е секс. За съжаление, много малко хора с намалена или нулева двигателна активност могат да се похвалят със сексуалните подвизи на своя брат по съдба, Стивън. За хората с увреждания сексът много често е тема табу. Но това, че не могат да седят изправени или да движат крайниците си, в никой случай не значи, че бурята на сексуалната нужда престава да се вихри. И да, щом има дишащ човек, значи има такава нужда и тя трябва да се удовлетвори – факт, който кара все повече активисти, сексолози и сексуални педагози да търсят адекватно решение на проблема.
От началото на новото хилядолетие в по-добрата част на света, т.е. там, където “човек (наистина!) звучи гордо”, хората с увреждания могат да използват услугите на професионално обучени секс асистенти.
В някои страни тези професионалисти се наричат още сексуални сурогати и, както подсказва името, работата им се състои в заместването на отсъстващия сексуален обект. В американския филм от 2012 г. “Сеанси” (The Sessions) носителката на “Оскар” Хелън Хънт се превъплъщава в ролята на такъв асистент. Тя е наета от парализиран от врата надолу млад поет с цел да го отърве от девствеността му. И понеже филмът е холивудски, историята, разбира се, завършва с това, което в някои специализирани салони за тайландски масаж, се нарича “хепи ендинг”.
Много секс асистенти имат лични сайтове, в които рекламират методите и уменията си. Клиентите ги избират спрямо специфичните си нужди и физическо състояние. Ето някои от рекламните слогани, на които можете да попаднете.
“Доктор Катарина Кьониг: Докосване – масажиране – освобождаване”, “Здравейте, аз съм Шон и си изкарвам прехраната като дарявам оргазми на хората с увреждания”. А ето и едно послание от д-р Шерил Грийн: “Да преосмислим секса заедно: Не всичко опира до пениса и вагината!”
Разбира се, както личи от докторските титли пред имената на сурогатите, услугите, които предлагат, се различава от тези на платените жрици на любовта, защото освен върху сексуалното удовлетворение на клиентите си, те работят и върху психологическите им проблеми, свързани с любовта и интимността. Много хора с тежки физически увреждания се тормозят от въпроси като “Възможно ли е някой изобщо ще ме хареса такъв?” и “Ще си намеря гадже, ама на куково лято”. Физическата лимитираност води до ниско самочувствие и усещане за социална изолация, а това са проблеми, които точно те няма как да разрешат като заседнат в някой бар и се нареват на бармана.
Но ако си мислите, че с разширяване зоната на дейност на сексуалните сурогати, представителите на най-древната професия са останали по-назад в класацията, лъжете се.
В някои държави с развита социална политика услугите на секс тружениците и от двата пола се заплащат от общината. Така както безплатно би излязла една автоматична инвалидна количка на гражданин с увреждания, толкова “for free” излиза и един оргазъм, любезно предоставен от обикновен травестит, който назовава себе си Лола. Холандия е известна като страна, която годишно отделя от държавния бюджет милиони за всичко – от образование до жилищно настаняване. Но малко хора знаят, че щедро се субсидира и сексът за инвалиди. Понеже сексът спада в графата “Права за всички”, затова и всеки гражданин с някаква степен на увреждане получава пари по отделен параграф, които може да използва 12 пъти в годината за секс услуги по свое желание.
В друга северна страна, където нравите са също толкова разкрепостени, а хазните – пълни, Дания, от повече от 15 години правителствени програми поощряват инвалидите да посещават проститутки. При вписване на изразходваните средства в данъчните декларации, те се възстановяват от държавата. Чудите се сигурно защо държавата е толкова заинтересована хората редовно да получават своите оргазми. Отговорът дава председателят на Датската асоциация на хората с увреждания Стиг Лангвад: “Датският закон гарантира възможно най-високо качество на живот на инвалидите и тъй като превенцията от сексуална фрустрация е част от социалната ни политика, нормално е държавата да отпуска пари и за проститутки.“
През 2017 г. германската Зелена партия внесе в Бундестага предложение за закон, който да гарантира безплатни сексуални услуги за инвалидите. Засега твърдоглавите германски политици все още се опъват да гласуват закона, защото според тях “постигането на сексуално удовлетворение е само временно решение на проблема с липсата на интимност в живота на тези хора.”
Нищо, нека да е временно, стига да го има, сигурно сега си мислят някои наши съграждани, приковани на легло или в количка от коварни болести или след фатални инциденти. Защото колко хубаво само би било да можеш вместо да се обадиш да ти доставят пица, да ти доставят нещо (или някого), от което всички знаят, че би имало много по-голяма лична полза. И няма нищо по-нормално от това…
