Тъжната изповед на една проститутка

В Пакистан проституцията е забранена и всяка форма на извънбрачен секс се наказва строго. Въпреки това проституцията в ислямската държава процъфтява, пише Дойче веле. Често и с мълчаливото одобрение на полицията.

Висок блок в жилищен комплекс някъде в Исламабад. Пред затворените прозорци виси пране, входът на кооперацията е мръсен и мрачен. Табелката на входната врата към приземния етаж липсва. Нищо не говори за обитателката на жилището и нейната професия. Айша внимателно заключва вратата и ни води през тъмен коридор в спартански обзаведена стая. Навсякъде се усеща ароматът на сладникав парфюм. Отново звъни един от четирите мобилни телефона. Обаждат се мъже, които си уговарят час при нея. Откакто е навършила 12 или 13 години Айша проституира.

„И все пак това е по-добре отколкото домашна прислужница. Домашните прислужници работят повече и също ги насилват сексуално“, казва 28-годишната Айша. Очевидно тя знае какво говори: изнасилвана е била от сина в семейството, където е работела като домашна прислужница. Тогава тя е била само на 12 години. Един ден една друга домашна прислужница ѝ разказала за друга, по-добра работа.

Живот в постоянен страх

„Първоначално бях шокирана. Но после видях, че другите момичета водят хубав живот и винаги носят шикозни дрехи. И тогава си казах: добре, ще работя в тази сфера“, казва Айша. Оттогава насам тя посреща в стаята си всякакви мъже и живее в постоянен страх, че някой от тях може да я издаде на властите. Защото всяка форма на извънбрачен секс подлежи на наказание в ислямската държава. Затова и голяма част от заработеното (между 20 и 25 евро на сеанс) отива за корумпирани полицаи.

„Живея в постоянен страх, че някой ден ще ме арестуват. Единственото, което мога да сторя е, да давам все повече пари на полицаите. Но ако те искат, могат да ме арестуват по всяко време, въпреки че им плащам“, споделя Айша.

Отправяме се към близкия полицейски участък. В квартала обаче отново токът е спрял и единствената светлина идва от мобилния телефон на дежурния. Той се рови в някакви книжа и търси жени от една група проститутки, арестувани преди няколко дни. Той обаче не открива нищо в документите. „Има много възможности. Понякога се обажда някоя влиятелна личност, друг път идват разни хора и преговарят с нас. И проститутките излизат на свобода още преди случаят да бъде регистриран. Ако проститутките имат добри връзки, излизат в повечето случаи веднага от ареста. Така стават работите тук в Пакистан“, казва полицаят.

„Срамувам се!“

Много често обаче полицаите също участват в доходния бизнес. Разговаряме с един сутеньор, който разказва как преди време висш офицер от полицията го запознал с различни политици. Той осигурявал проститутки за политици, дори и за провинциални губернатори. Страхува се, че разговорът може да бъде подслушан. „В повечето случаи се обаждат шофьор или някой от охраната на политиците и дават своята „поръчка“. Ако искат някое момче, паролата е „донесете ни документа за подпис“. А когато искат момиче казват, че имат нужда от „нещото“. Проста работа“, допълва сутеньорът. Той разказва още, че почти всеки ден снабдявал политици от всички партии с момчета и момичета. Някои от тях нямат навършени 13 години. Признава, че се срамува от занаята си. „Знам, че това което върша е грях. Но постоянно моля за прошка. Аллах ще ми прости. Той знае, че не го върша доброволно“, казва сутеньорът и затваря телефона.

„Защо живея така?“

Връщаме се в стаята на Айша. С парите, които изкарва като проститутка, тя издържа петте си по-малки сестри. Едва когато всички са омъжени, можела да започне нов живот, казва тя. „Толкова съм потисната, че преди няколко месеца започнах да пия алкохол, за да забравя. Много често нощем не мога да заспя. Постоянно мисля, защо живея така“, казва тя.