Suzuki Vitara: легендата не е това, което беше. Сега е по-добра.

Suzuki Vitara е легенда. Компактният SUV се появява на бял свят изпод ръцете на японските инженери от Suzuki през далечната 1988г. И оттогава има четири поколения, като всяко едно от тях е затвърждавало мястото на модела като стабилна офроуд машина, която може да те закара навсякъде. От булевард „Холивуд“ в Ел Ей до най-предизвикателните улички в „Манастирски ливади“.

Имам лични спомени със старата Vitara. Тя беше първият автомобил на моя близка приятелка и когато завършвахме 12-ти клас, всички ходихме на абитуриентските си балове с нея. Наричахме я „големият лош джип“ и когато бяхме в нея, се чувствахме велики. Продадоха „големия лош джип“ на един горски някъде в Родопите. Чух, че и до ден днешен го карал.

Затова подходих с особено вълнение към теста на новата Vitara. Легендата е тук и този път е с модерна и шикозна визия.

Първото, което прави впечатление в този SUV, е красивият и стегнат, компактен външен вид, без излишен лукс и с добър набор от технически екстри, които извън пътя понякога изглеждат луксозно. Въпреки че леко се е отдалечила от образа на „offroad animal“, новият Vitara може да превози спътниците си през много видове ниви и пресечен терен.

Градското шофиране с нея е безукорен кеф: кара се лесно, паркира се лесно, високата позиция на седене позволява добър поглед към хоризонта. Интериорът не е някакъв експлицитен лукс в стил фоайето на хотел „Маринела“ и слава Богу. Все пак има някои глезотии като осветление на тавана, плафони за четене на карта, поставка за слънчеви очила, подпора за отпочиване на левия крак, тапицерия с естествен велур др. Забелязвам и готиния ретро часовник в централната конзола – готина препратка към славното минало на модела.

В багажника и в централната конзола има по един 12V контакт: нещо, което не беше нужно в миналото, но вече е необходимост.

Подкарвам Vitara към Бонсови поляни: онова магическо място, на което през лятото гъмжи от пенсионери с шапки от вестник, които берат бял бъз, а през зимата – с деца, които се спускат по хълмовете с шейни.

Vitara се държи чудесно. Режимите на ALLGRIP, естествено, са максимално „компютъризирани“, но това е част от удобството на този компактен SUV. Липсата на хъбове с ръчен режим на предните гуми, както и слизането посред зима, за да се превключат на ръка в блокиран режим, може би е разочарование за Vitara маниаците от близкото минало, но възможността да се избере от ALLGRIP режимите Auto, Sport, Snow и Lock във всички случаи е за предпочитане. Пък и компютърът понякога знае по-добре от шофьора…

Всичко това е подплатено от завидно икономичния 1.6 двигател, който е абсолютно достатъчен както за проходимостта на Vitara, така и за пъргавината му на пътя. И като стана дума за икономично…за два дни шофиране на легендата, разходът не надвиши 5/100. Честно казано, имам чувството, че като карам колело, харча повече гориво и замърсявам въздуха повече.

Супер приятна изненада беше присъствието на адаптивен круз контрол: екстра, която би трябвало да стане задължителна. Облекчението на шофьорската умора, което носи адаптивният контрол, не може да се мери с нито една друга екстра на автомобилите.

От Suzuki са помислили сериозно и за безопасността: налице са 3-точкови предпазни колани отпред и отзад, електронна стабилизираща програма ESP® с Traction Control, асистент при спускане при наклон (Hill Descent Control), ABS с EBD (електронно разпределение на спирачното усилие) и асистент при потегляне при наклон (Hill Hold).

Подобно на традициите според една реклама, легендите не са това, което бяха. Сега са по-добри.

Oще за Vitara – в галерията.