Да обикаляш океана с лодка, да се надбягваш с делфините във водата, да занесеш 80-годишно вино за 80-тия рожден ден на английската кралица – трябва да си или луд, или успял мечтател, за да си направил всичко това.
Вероятно Рикардо Диниз е и двете. Той конструира живота си около една мечта, която преследва с упорство и търпение. Рикардо обикаля моретата сам с лодка и споделя удоволствието от това пътуване.
Той е роден в Португалия. Въпреки че семейството му няма общо с плаването, именно това е неговото призвание.
„Когато съм в морето, наистина ми липсва моята страна. Начинът да се справя с тази липса е да говоря за страната си, да разказвам на хората откъде идвам, да споделям с тях за храната ни, за културата ни и колко сме горди да бъдем португалци. Ние сме много добри в това да се критикуваме един друг, когато сме в Португалия, това е в нашата култура. Но мразим, когато някой отвън каже нещо за Португалия. Обединяваме се, когато сме подложени на натиск „, разказва Рикардо по време на InnoFest 2016 в Будапеща.
Той притежава заразителна енергия и говори толкова увлекателно, че е лесно да убеди всеки в каузата си.
Всичко започва, когато като дете казва на баща си, че иска да плава сам по целия свят с лодка. Това е голяма изненада за цялото му семейство, тъй като баща му дори не може да плува. Освен това лодките са скъпи, плаването също не е евтино занимание, да не говорим за опасностите. С годините обаче зрънцето на тази идея узрява. Рикардо Диниз днес е на 39 години и известен навсякъде по света.
Тих успех сред провалите
За Рикардо много неща зависят от личната нагласа към света – дали да бъдеш щастлив или нещастен се определя от начина, по който възприемаш онова, което ти се случва. Примерите за това от личните му преживявания са много.
Разказва как през 1998 година е продал дори картата си за градски транспорт, за да може да си позволи да напусне страната, след като се е провалил с първия си проект, в който е вложил пари, енергия и две години от живота си.
На 22 г. се оказва в Карибите, без дом, без възможности. Вместо да се отчая обаче, той влага всичките си познания в сферата на маркетинга, продажбите и комуникациите, за да си намери работа като капитан. Прави големи постери, които разлепя из целия остров. На тях пише: „Рикардо от Португалия е на острова“.
„Не казваха: „Здравейте, аз съм тук и търся работа“. Не казваха: „Здравейте, това е моето CV“. Казваха: „Джъстин Бийбър е в града и е готов да работи“, шегува се Рикардо.
До 24-годишна възраст е потърсил съдействие от 4000 компании по света, за да подкрепят мечтата му да плава, като повечето от тях са казвали „не“.
Голямата промяна идва, когато през 1999 година CNN намира Рикардо и разказва историята на „младия португалски моряк, решен да тръгне по следите на историята“. Репортажът до стига до португалците по всички краища на света. Рикардо казва, че това е моментът, в който осъзнал, че мечтата му вече не е само негова, а е споделена.
Първият му спонсор е отказал три пъти да го подкрепи. Рикардо обаче не се предал и го поканил на гости със семейството му за обяд. Човекът обаче приема на обяд в своя дом Рикардо. Така бива споен негласният договор между двамата.
Рикардо Диниз казва, че спонсорите, които е намирал през годините, не са го подкрепяли, защото са виждали неговото „мореплавателско CV“, а защото е успявал да ги убеди, че това, което прави има смисъл.
Моментът, в който си жив
Първата лодка на Рикардо е построена от три университета и е съвсем малка.“Отне ми 5 години, за да стигна до този момент – да имам тази малка лодка, в която нямаше прозорци, нямаше удобства. Храната и дрехите ми бяха навсякъде“, разказва Рикардо. Поема на път през 2001 година.
По време на пътуването около него е пълно с делфини, които подскачат наоколо. Гледката била много красива, но Рикардо не знаел, че всъщност делфините се опитвали да го предупредят за опасност. Били обсебени от лодката и плували около нея през цялото време. Оказва се, че на няколко мили разстояние кораб е изхвърлил метални контейнери, в един от които се разбива лодката на Рикардо. Тя започва да се пълни с вода, а най-близката земя е на 300 мили разстояние.
„В този момент се почувствах толкова жив, защото трябваше да се измъкна оттам“, казва Рикардо.
Прекарва сам във водата часове, плувайки. Цялото небе било покрито със звезди през нощта, а морските животни се докосвали до него, минавайки под краката му. „По някакъв начин усещах, че природата се грижи за мен“, казва той.
26 часа по-късно го спасява голям круизен кораб.
Въпреки това премеждие, той не се отказва да плава. Продължава с нови проекти, с нови идеи. През 2006 година кралица Елизабет празнува 80-тия си рожден ден и Рикардо плава до Великобритания, за да й поднесе 80-годишно португалско вино от региона Дуро.
В друг случай следва по море маршрута на ралито Лисабон-Дакар, за да изпрати послание за нуждата Португалия да наблегне повече на енергията от възобновяеми източници. В трети – плава из изключителната икономическа зона на Португалия, за да покаже какъв огромен потенциал се крие в португалските води.
Ако преди е имал период, в който е прекарвал по 16 часа пред компютъра като собственик на фирма за пиар и комуникации, днес стои пред компютъра по два часа на седмица. През останалото време се фокусира върху онова, което има значение.
„Ние не сме малки, не сме на края на Европа, имаме толкова много потенциал, можем да направим толкова много“, казва той за Португалия. И е готов да преплава целия свят, за да убеди и другите в това.