Старите морски вълци са първите доставчици на секс играчки в САЩ
80-годишната Кони Конгдон може да се похвали с един от най-странните артефакти, които човек е откривал в своя комин. За мнозина е било изненада, а за зидарят, който е правил ремонта – чиста доза шок. Той открива 120-годишен гипсов вибратор. Същият е бил скрит в кутия с писма и някои други лични вещи. 6 от писмата са изпратени от капитан Джеймс Б. Кофин. Кутията е принадлежала на съпругата на Кофин – Марта Кофин. Всички ценности и спомени са събрани някъде между изпращането на писмата и самата ѝ смърт през далечната 1928 г.
В следващите години става ясно, че камината в дома е била запечатана, а пред зида е поставен шкаф. Когато Кони и нейният съпруг Том решават да отворят камината, те попадат на кутийката. Том вече не е сред живите, но дава интервю за местното радио в Нантакет, където със забава обяснява какво точно е открил.
Гипсовата отливка на мъж е с размери от 12.7 сантиметра на дължина и около 2.5 сантиметра на ширина. Когато двойката открива въпросният артикул преди години, Том е избран да разкаже историята, особено след като е работил в местния вестник. Двамата разбират за гипсовата отливка, когато майсторите отварят камината, един от зидарите влиза, за да провери дали коминът е отворен. Изправяйки се, забелязва, че нещо стърчи от високите рафтове – точно там, където би трябвало да е лавицата, обикновено изградена от по-широки тухли. По думите на откривателите, въпросният гипсов компаньон е бил на една ръка разстояние, а най-важното е, че може да се постави лесно, без да има допълнителни изгаряния.
По-любопитният факт в тази история е: защо вибраторът е в камината?
За целта трябва да обърнем внимание на Нантакет. Това е родното място на първите китоловни кораби по крайбрежието на САЩ. Индустрията се развива в края на XVII век и повечето рибари и ловни кораби се местят именно в Масачузетс. Нантакет има плитки пристанища и се намира твърде далече от суровините, необходими за построяването на по-сериозни китоловни кораби.
Намира се далече от сушата. Островът в последствие се реновира и се превръща в една от отправните точки на революцията. Икономиката на градчето се издържа от лов на китове, риба и други морски дарове, докато на сушата се гледат овце. Броят на корабите се увеличава бързо от 10 на 329 за периода от 1815 до 1857 г.
Американският китоловен бизнес постига нови върхове и скоро се смята за водеща сила в света. Това автоматично означава, че моряците ще бъдат в открито море с години. Повечето пътуват навътре в океана, за да преследват още и още китове. През 1852 г. близо 220 кораба ловуват в арктическите води. До 1830 г. средната дължина на един курс е около 30 месеца, понякога може да е и по-дъло. Рекордът на кораба „Вдовицата на Кейп Хорн“ плава цели 8 години. И това оставя един огромен брой съпруги, които живеят сами у дома си.
Снимка: The Common
Те дават и имената на гипсовите отливки „Те са си вкъщи“, описани в някои книги и дневници в града. В малкото градче има две забавления, второто е открито от работници в градското водоснабдяване, които при ремонт откриват множество бутилки от опиум, които очевидно са били скрити там. Откритието е потвърдено и от френски посетител на града, който забелязва тази порочна практика от жените. Неговите записки, направени през XVIII век, показват, че дамите използвали азиатския метод – по една малка доза всяка сутрин, за да могат да се насладят на самотния ден. Нантакет е малък американски остров, който дълго време се чувства отлъчен от САЩ, но и това ще се промени.
С липсата на всякакви забавления, мастурбацията сред дамите е била най-голямата радост от деня. Повечето запазени дневници посочват следобедни занимания с „Те са в дома“. Същите не са чак толкова срещани и разпространени, домакините ги пазят като очите си и не се гордеят с тяхното присъствие. От друга страна, търговията със зъб от кит е в апогея си – 1 долара за изделие.
Най-странното е, че дори музеят не може да се похвали с наличието на толкова ценен артефакт от миналото. Градският музей е категориче, че може да покаже богата гама от харпуни, копия, модели на кораби, мрежи и много други, но не и легендарната гипсова отливка на пениса. Всички са чували, но никой не ги е виждал. Проверката в другите морски музеи в региона също показва, че има легенда за гипсовият мъж у дома, но не може да бъде потвърдена.
Едва с разкритието в камината, светът разбира, че това не е легенда, а чиста истина. Проблемът е, че такива легенди винаги се разглеждат с насмешка, докато един човек не открива златни кюлчета в кофа за пепел в Бостън, която стояла послушно до самата стара камина, друг е намерил огромна китова кост под стълбите си, която е продадена за близо 60 хиляди долара, но никой няма гипсовия пенис. Откритието на Кони дава и още по-сериозна информация – произходът на отливката може да бъде проследен чак до Китай.
Оказва се, че повечето моряци ги купували от пристанищата и ги подарявали на своите съпруги. Някои са разработени от порцелан или слонова кост. Някои от не толкова заможните мъже са започнали да ги копират на борда. Локацията също не е случайна. По мнението на много от жителите на острова, камината не е случаен избор.
Мнозина се шегуват, че отливката е била скрита от хорски очи, но да приемем, че след като това е остров само на жени, малцина биха се срамували от своите дела, следователно се търси практичност и топлина. Не е изключено точно това, но е логично, че в XIX век ще открием, че много от жените не говорят толкова свободно за самотните занимания. Писмата им също показват, че са имали нужда от мъжете си, при това не за китоловни истории.
Най-вероятно това е и последният китайски съпруг, преплавал света, за да стигне в ръцете на съпругата, която чака своя морски вълк да се върне и да направи един курс към рая. След като силата на китоловните кораби е доста крехка, те са били принудени да чакат и да се надяват, че обещаният подарък ще замества любимият за известно време.
Ако това не помогнело, опиумът е можел да свърши достатъчно работа, а в някакъв момент, двете са били предпочитано занимание за много от жените.
