shareit

Сирия – сцена на борба за влияние

| от |

photo_verybig_953274Сирия, в която съпротивата срещу режима се изроди в изключително жестока гражданска война, се превърна в минно поле, в което американци, руснаци, монархии от Персийския залив и Иран се противопоставят, макар и от дистанция.

Доставки на оръжие, финансова подкрепа, тайни дипломатически схватки – никога от времето на ливанската война през 80-те години някоя страна не се е превръщала в сцена на такива насилия и същевременно на борби за влияние между регионални и международни сили. В тези дипломатически игри с променлива геометрия редица страни, включително Иран, се борят за дял от баницата. Някои, като Русия, спечелиха влияние, други пък загубиха терен и изглежда се дистанцират от проблема, какъвто е случаят със САЩ. Американската администрация дълго настояваше за отстраняване на Башар Асад и дори беше готова да изпраща оръжия на сирийските бунтовници, както подкрепяше афганистанската съпротива през 80-те години. Натискът на Запада начело с Париж, Вашингтон и Лондон се засилваше постепенно и достигна кулминацията си след химическата атака през август 2013 г. край Дамаск.

В никой момент от началото на кризата западните страни не бяха така готови да нанесат удар. Оттогава насам обаче те изглежда се отказаха от военната опция и понижиха тона на критиките си срещу президента Башар Асад. Той пък си възвърна решителността и изпраща делегация в Женева от позиция на силата, макар поканата да беше оттеглена. В същото време сирийската криза беляза решителното завръщане на Русия на международната сцена. Москва, която беше в слаба позиция от 1991 г. след разпадането на СССР и рядко беше в състояние са се противопостави на стремежите на западните страни, с идването на власт на Владимир Путин търпеливо играеше своите карти: блокиране на каквато и да било военна интервенция с мандат на ООН и продължаване на доставките на оръжие за тази страна с ключово стратегическо значение за достъпа й до Близкия изток.

В апогея на кризата, когато Западът беше на косъм от изстрелване на ракети срещу Дамаск, Владимир Путин успя да наложи на всички през септември 2012 г. споразумение за ликвидиране на химическия арсенал под егидата на ООН и сложи спирачка на западните стремежи за интервенция. Точно тази стратегия позволи на Москва да диктува събитията. Монархиите от Персийския залив пък, които станаха главен доставчик на петродолари за бунтовниците, изиграха най-голяма рола за организирането на съпротива срещу Дамаск чрез Арабската лига.

Подкрепата на Саудитска Арабия, Катар и Кувейт за бунтовниците беше политическа, религиозна и геополитическа в интерес на сунитите и за сметка на малцинството алауити. В същото време тази подкрепа целеше противопоставяне на влиянието на Иран в Близкия изток. Петролните монархии обаче водят борба за влияние и помежду си – извън Сирия за контрол върху ръководните инстанции на опозицията /Катар срещу Саудитска Арабия/, но и в самата територия на Сирия между бунтовниците и джихадистите, близки до Мюсюлманските братя или салафистите. Катар дълго беше най-активен в това отношение, но след три години конфликт Саудитска Арабия наложи своето влияние.

Иран – голямата регионална сила и съюзник на Москва, чието участие в конференцията в Женева беше блокирано, предизвика гнева на опозицията, след като се превърна в покровител на сирийския режим. Техеран превърна Сирия в един от стълбовете на шиитската дъга в Близкия изток. Семейство Асад – както бащата Хафез, така и синът Башар, позволиха на Иран да стъпи в Ливан, където негов основен троянски кон е шиитскто движение Хизбула. Бойци на движението се бият в Сирия на страната на правителствените сили срещу бунтовниците и джихадистите. Иранският външен министър Мохамад Джавад Зарииф предупреди Запада преди конференцията, че онези, които се опитват да отстранят Иран, чиято покана за Женева беше отменена от ООН, „ще съжаляват за това“.

 
 
Коментарите са изключени за Сирия – сцена на борба за влияние