Синята птица и Деян Ангелов – братът в сянка

| от |

„Не е нужно да притежавам Синята птица, за да бъда щастлив като човек. Не ми е нужно да притежавам каквото и да било, всичко е в главата и точно това ми харесва в ролята на нероденото братче, която играя. То идва с мисия на Земята – ражда се, носи три болести и отпътува. Така представена смъртта не изглежда страшно”. Така започва разговорът с актьора Деян Ангелов. Той е добре познат в чужбина, но у нас се чувства на сигурно място в сянка. Умишлено страни от медиите, защото държи твърде много на личното си пространство, но няма как да остане незабелязан. Особено щом го видите на сцената. Концентрира вниманието на аудиторията от първата секунда на появата си в най-новото представление на Народния театър „Синята птица“ с режисьор Мариус Куркински. В същата пиеса играе и неговият популярен у нас брат близнак Дарин, с когото се различават не само на външен вид.

Деян от малък залита по философията и екзистенциализма и вече му личи. Всъщност това е първото му интервю, но не изглежда особено нервен. Причината да отказва е, че не харесва показността, но му се налага понякога да отделя време и на медиите – заради професията и заради брат си, който от своя страна няма против светлините на прожекторите.

„Ние сме близнаци, но сме много различни и отделни като начин на живот и възприятие на света. Никога не съм искал известност не защото вниманието не ме ласкае, а защото мисля, че нямам какво толкова да кажа”, казва скромно Деян.

В представлението на Мариус Дарин влиза в ролята на тъмната Нощ, а Деян е светлият образ на нероденото братче. „От думите на героя ми става ясно, че смъртта е част от живота. Симпатизирам на идеята, че всеки човек има мисия и като я изпълни отива някъде другаде“.

Съдбата на Деян го отвежда на сцената, а ролите се превръщат в негова мисия. Затова и пиесата по философа и символист Морис Метерлинк е типично в негов стил. Той е израснал в семейство на актьори по бащина линия, но до магията на театъра се докосва случайно. Кандидатства във спортната академия автомобилизъм, тъй като дълго време тренира бокс и карате. Първоначалните му планове се променят, след като е скъсан на изпит по български език. „Поискаха ми рушвет от 1000 долара през 1999 година, за да вляза. Казах си: „Няма да им ги дам, трябва да се прави нещо друго”, разкрива актьорът.

И тук на помощ се притича брат му Дарин, който го убеждава да кандидатстват пантомима в НАТФИЗ.

Приемат ги и двамата, но втората година попадат в полезрението на Стефан Данаилов. И животът на Деян се обръща на 180 градуса. „Спомням си как Анастасия Савинова ми каза: „Тоя е много освободен, да влиза пръв”. Първи курс ми беше много отегчително. После припознах средата в лицето на колегите ми Свежен Младенов, Иван Юруков, Даниел Ангелов и Евгени Будинов”, разказва Деян. Бунтар по природа и върл враг на статуквото, неведнъж попада в челен сблъсък с професора си Стефан Данаилов, който е един от менторите му. „През цялото време ми казваш „Не забравяй, че в мене е ножа, в мене е хляба. Слушай ме какво ти говоря.” Имаше предвид да не подценявам мнението му. Налагаше се да го повтаря, защото съм малко своенравен, казват. Лично аз се смятам за миролюбив, но статуквото, по мое мнение, трябва да бъде линчувано и осъдено на смърт”, казва актьорът. Води своя собствена война срещу пошлостта – от сцената на Народния театър, където с брат му попадат през 2009 година.

Да откажеш на Тавиани

„Първата ми сериозна роля в Народния театър бе тази на Парфен Рогожин в представлението „Идиот” по едноименния роман на Фьодор Достоевски. Във възторг съм от режисьора Десислава Шпатова. Преди да я срещна мислех, че просто я митологизират. Моят герой Рогожин е човек, който се изпепелява от любов. Той е влюбен в Настася Филиповна и винаги я преследва. Деси Шпатова ми даде свободата да изградя тази роля без предразсъдъци, като същевременно ме водеше по правилния начин натам, където тя искаше като режисьор, за да стане спектакълът така, както си го е представяла”, разкрива Деян Ангелов за първите стъпки на Голяма сцена.

Деян Ангелов участва в едни от най-атрактивните представления на Народния театър като „Хамлет”, „Зимна приказка“, „Кралят Елен”, „Аркадия”, „Животът е прекрасен”, „Хъшове” … Всъщност заради последното представление отказва на легендарните италиански братя режисьори Паоло и Виторио Тавиани, които го избират за голяма роля в техен филм. „Бях на 26 години, извикаха ме на кастинг и само отбраните се срещнаха с братя Тавиани. Оказа се, че съм избран за специална роля и трябва да я обсъдим. Те са страшни скици, говорят непрекъснато, но и същевременно интелигентно конфликтуват. Когато ми казаха датите за снимки – в пет от тях имах представлението „Хъшове”. Категорично отказах. Може да е капризно, но ми трябваше времето. Всички ме убеждаваха, че съм луд. А за мен самият факт, че съм одобрен от Тавиани за голяма роля, бе достатъчен“, аргументира избора си Деян.

Театърът над киното

Впоследствие става така, че повечето участия на актьора са в чужди филми. Привърженик е на стойностното кино, но смята, че към момента у нас това няма как да се случи. „Сценарно българските филми не могат да издържат спрямо световното кино. След това сценарият трябва да бъде защитен със съвременен похват на снимане, който изисква едни баснословни бюджети, които нямат компромиси. Минималните за добър филм в чужбина са около 40 милиона за филм. В България с 5 милиона снимат 5 филма. Същевременно около 40% от бюджетите тук се крадат в буквалния смисъл и е важно това да се изобличава“, казва Деян Ангелов.

Той особено скептичен както към работата, така и към приятелствата и хората, с които комуникира. „Много е важно в каква страна растеш и с кого комуникираш. Съпругата ми Петя има голям принос за това, че съхранявам ценностите си. В България лесно се става популярен, но аз никога не съм искал да бъда пладнешка звезда. По-добре да е една роля, да е малка, но да си струва. Интересува ме повече нещо да остане след мен. Спектаклите да докосват сърцата на хората, да променят чисто емоционално зависимостите им – към обкръжаващия ги свят, към мненията и събитията. „Синята птица” е един такъв спектакъл – далеч от пошлостта и близо до красивите мисли”, разкрива вижданията си актьорът.

„Благодарение на Мариус, аз станах нероденото братче. За подготовката на „Синята птица” мога да кажа, че такъв репетиционен период не съм имал от много отдавна. Толкова хубав. Мариус създава много приятна атмосфера, много добре знаеше какво иска. Вярвам, че представлението има своя публика, защото знам,че българите не са глупави. А в текстовете на Метерлинк има много важни неща, които прозират през думите”, споделя Деян.

Съдбата на влюбената фенка

Актьорът разделя живота си на две части – преди да се ожени и след това. „Животът ми се промени безкрайно, откакто Петя присъства в живота ми. Вярвам, че един син трябва да остави родителите си, за да пребъде с жена си в едно. Най-голямото си щастие изпитвам с нея и двете ни деца – с тях се чувствам свободен”, разкрива за личния си живот актьорът. Всъщност той и съпругата му се запознават като в приказките.

Всичко започва от представлението „Хъшове”.

„Петя ме беше гледала в спектакъла и ме забелязала. Както тя казва: „Влюбих се.” . 2-3 години по-късно се видяхме в един офис. Работеше там като пиар специалист. Установихме контакт и сега тя казва: „Моята съдба е съдбата на влюбената фенка”, разкрива още Деян. Подчертава, че е моногамен. „Не усещам липса на внимание, знам, че струвам и не ми е необходимо да преспя с много народ, за да си докажа, че съм желан мъж. Напоследък безразборните връзки са като мода, използват се дори и за пиар”. Въпреки, че е изглежда доста самоуверен, Деян станал ревнив с течение на времето. „Но не тази ревност, която си представяте. На внимание съм ревнив в някаква степен, към съпругата ми… леко деспотичен съм дори и се опитвам да контролирам около мен. Още търся отговор защо, преди си спомням, че не бях ревнив”, смее се Деян и споделя, че има и други недостатъци – „с лопата да ги ринеш”.

Синовете си иска да научи на любов. „Трябва да могат да обичат, за да изискват любовта да ги заобикаля. Да са свободни също така“, споделя още младият баща.

Деян vs. поп-фолк културата

„Разочарова ме у хората порнографията. Има хора, които биха комуникирали с теб само ако си известен, ако имат изгода. Това е поп-фолк възпитанието, материализирането на душевността, на абсолютно всичко, парад на бездушевността. Нещата се свеждат до секс и пари, всичко това е много лошо.”, смята Деян. Вижда спасение в театъра. „Тялото живее от храна, вода и мисъл. Театърът може да нагости душата. Дали с песен, концерт или театър – храниш ума. Затова и като култура мразя чалгата. Тя не може да породи нищо друго освен гибел. Разхождат се някакви бицепси, трицепси, силикон и хиалурон по улиците и това се налага като мода”, казва Деян. Затова и харесва да е далеч от популярността и феновете.

За повече от 10 години на сцена актьорът признава, че все още има сценична треска, но само понякога. Затова пък не се отказва от един специален ритуал. „Помирисвам прахта на сцената всеки път преди представление, макар че се старая да не съм суеверен”, разказва Деян Ангелов. Казва и че с годините все по-трудно си учи репликите, но Петя му помага и в това. Надява се, че баща му се гордее с него и брат му Дарин, защото са се реализирали в семейното поприще – театралната сцена. Гордее се и със себе си за това, че от България е стигал до кастинги за чуждестранни филми.

„Това, че те забелязват навън няма как да не храни егото. А то трябва да бъде хранено. Защото иначе няма как да излезеш пред 800 човека без самочувствие. Ако не си вярвам как ще се правя на детенце пред зрителите? Мисията ми е да разбутам нервната им система, като истински актьор – с обем и мах. Аз трябва да знам, че зрителите са като букет цветя в ръката ми. И че ги водя на по-хубаво място”.

Повече за Деян Ангелов може да научите в галерията ни горе.

 
 
Коментарите са изключени за Синята птица и Деян Ангелов – братът в сянка