Дейността на тайните служби трябва да се ограничи, настояват правозащитниците. Те държат да бъдат въведени ясни правила, които да гарантират защитата на личното пространство на всеки един човек, пише Дойче веле.
Наскоро британските медии съобщиха, че американската Агенция за национална сигурност (АНС) е прихващала по 200 милиона СМС-и дневно. Това ново разкритие от очевидно необятната „колекция“ на бившия служител на АНС Едуард Сноудън почти не предизвика възмущение. „Стигнали сме до степен, в която подобни неща вече не ни изненадват. Вече реагираме по-вяло на тези разкрития“, казва хамбургският пълномощник по въпросите на личните данни проф. Йоханес Каспар.
Според него политиците очевидно не възнамеряват да ограничат дейността на тайните служби и да им наложат държавен контрол. Именно това е най-възмутителното в разкритията около подхода на американските тайни служби, които от години събират и съхраняват данни на хора от всички краища на света.
„Съединените щати все още не са разбрали, че всеки човек има право на лично пространство“, казва пред Дойче Веле изпълнителният директор на „Хюмън Райтс Уоч“ Кенет Рот. В това отношение не настъпиха промени и след последната реч на Барак Обама. Той обеща известни реформи, но така и не предложи решение за основния проблем: липсата на уважение към правото на лична сфера.
Лична сфера ли? Такова нещо няма.
Правозащитната организация „Хюмън Райтс Уоч“ упреква американското правителство, че то „до голяма степен е отменило правото на лично пространство в свят, който разчита на електронната комуникация“. „Никой не оспорва факта, че националната сигурност понякога изисква от правителствата да извършват целенасочен контрол на базата на доказателства“, пише „Хюмън Райтс Уоч“ в доклада си за 2013-та. „Фактът, че голяма част от световните данни от интернет и от мобилните телефони се разменят чрез американски фирми, не дава на Вашингтон правото да се отнася към гражданите на други страни така, сякаш те нямат интерес от защита на личната им комуникация“, отбелязват от правозащитната организация.
Какво точно обаче означава „лично“ във времената на дигиталното общуване? В социалните мрежи хората често споделят най-лични неща. Чрез мобилните телефони се предават сведения за най-дребното и най-интимното. Пак в мрежата се разпространяват и всякакви данни за потребителското поведение на юзърите. „В дигиталната ера личната сфера вече не може да се разглежда като защитено убежище на отделния човек“, обяснява Йоханес Каспар. „Личната сфера е правото на отделния човек да взима решения за това кои лични данни иска да разгласи пред другите, и кои – не“, обяснява той. Понятието, въведено в тази връзка от Федералния конституционен съд на Германия, гласи „информационно самоопределение“.
Правото на защита на данните
В Германия правото на информационно самоопределение все пак не е уредено изрично от Конституцията. То е въведено от Федералния конституционен съд в началото на 1980-те години във връзка с едно решение по повод на преброяването на населението, проведено навремето. В международен план правото на информационно самоопределение е включено в пакта за гражданските и политическите права. Това споразумение обаче не е обвързващо и не представлява инструмент за защита на данните и на личната сфера.
След разкритията на Сноудън Общото събрание на ООН прие миналата година резолюция за защита на личните данни, предложена от Германия и Бразилия. За Йоханес Каспар това е първата стъпка във вярната посока, но тя далеч не е достатъчна. „Защитата на личната сфера трябва да бъде гарантирана и спрямо тайните служби и правителствата“, подчертава той.
След речта на Барак Обама все пак съществува известна надежда, че Съединените щати може да признаят основното право на лична сфера и информационно самоопределение. Американският президент обаче не обели нито дума във връзка с исканото от Германия „антишпионско“ споразумение. „Берлин трябва да окаже повече натиск над Съединените щати, а това важи и за Брюксел. Имаме нужда от единна европейска позиция по въпроса за защитата на данните, която да ни постави наравно със Съединените щати“, настоява Каспар.
През май в Европа се провеждат избори за нов Европейски парламент. Дотогава надали ще има разработена единна европейска директива за опазването на данните. Същевременно в Съединените щати ще продължат да се събират и съхраняват мейли и СМС-и – все пак вече не от тайните служби, а от телекомуникационните компании. А тяхната основна задача в никакъв случай не е защитата на основните права.