Съюзник, с когото да споделиш приключение
Ходили ли сте някога на плажа Силистар? Ако не сте, със сигурност ще мечтаете да отидете. Няма форум, сайт или случайна страница, която да не разказва за кристално чистата вода, спокойствието и красотата на този плаж.
Намира се на юг, на юг, на юг – почти до турската граница.
Има няколко неща, които човек може да разбере за мястото предварително. Едното от тях е, че има как да се стигне дотам пеша от Синеморец през скали и гори до морето („Няма такива красиви гледки!“, „Много е вдъхновяващо!“, „Дори не е тежък преход, но все пак ходи с кецове, не с джапанки“).
Второто е, че плажът не е никак див – има и бира, и картофки. Да обобщим: от една страна, се предлага почти планинско изживяване край морето, а после за награда те чакат бира и картофки. Как да устои човек на изкушението да опита?
Разбира се, има много неща, които форумите и сайтовете пропускат: дори и да си подготвен за тръните до колене, не си подготвен да минеш през тях след изгаряне от слънцето; дори и да си с кецове, добре е да си и с дълги панталони и не гол до кръста; дори и да имаш шапка, насекомите по пътя пак ще се опитат да ти влязат в носа, ушите и очите. Никой не ти казва и че накрая на пътя пътеките стават много, а няма навигация, която да те ориентира сред дърветата.
Всичко това обаче си заслужава. Когато най-накрая стигнеш, чистата вода и удоволствието от изпълнената цел оставят сладък вкус в устата – там, където допреди минути са се опитвали да влязат мънички мушици.
Има обаче и по-хубаво усещане – докато вървиш сред трънаците, се чувстваш сякаш на края на света – от едната ти страна морето изглежда безкрайно, сякаш отвъд него има само още море. Няма хора – цветя, слънце, спокойствие и тишина, нарушaвана само от жуженето на насекоми и викове на гларуси. Гледка, заради която си заслужава по-късно да налагаш на краката си компреси, които да успокоят болката от изгарянето и драскотините от драките.
Най-хубаво обаче идва, когато след цялото приключение се прибереш.
В тихата вечер, докато разглеждаш снимките от дългата разходка и отпиваш глътка бира, знаеш, че си преживял нещо неповторимо.
Хубаво е в този случай и бирата да е в унисон с изживяването – лека, пивка, сякаш знае какво е да стигнеш до края на света в жегите и да се върнеш невредим. Именно такова усещане създава „Пиринско младо пиво“.
Това е непастьоризирана бира, затова и е с по-малка трайност – 8 седмици. В състава си има три вида хмел – 2 сорта за лека и приятна горчивина, както и 1 сорт в добавка – за свеж хмелов аромат.
„Младо пиво“ е светла бира, която сякаш знае какво е да вървиш дълго, докато ти пече слънцето във врата, бистра като морската вода, до която бленуваш да стигнеш. Е, в добрия случай алкохолното й съдържание от 4.4 процента няма да отговаря на степента на слънчевото изгаряне след приключението. Стъклената бутилка от половин литър е достатъчна да усетиш спокойствие след дългия ден.
