Съветска актриса + американски офицер = ВНЛ

На фона на войната героичните подвизи изглеждат още по -поразителни, а любовните истории придобиват съвсем нова трогателност. Има една любовна история обаче, която съчетава най-лошите елементи на войната с най-добрите елементи на човешката природа: тази на Зоя Фьодорова и Джаксън Тейт.

Обречена среща

Зоя Алексеевна Фьодорова, родена на 8 декември 1907 г., е една от най-уважаваните кинозвезди в Русия. Джаксън Тейт, роден на 15 октомври 1898 г., започва като лейтенант във флота, но се издига в редиците и става адмирал.

През 1945 г. Зоя и Джаксън се срещат в посолството на САЩ в Москва, където Джаксън действа като заместник аташе. Любовта им е от пръв поглед и Джаксън не губи време да покани Зоя на среща. Въпреки че Зоя знае, че общуването с чужденец може да я прати в затвора, тя приема.

За да не я разкрият, тя го моли никога да не носи военната си униформа, когато се срещнат, и да внимава кога говори от страх, че акцентът му може да издаде неговата националност.

Въпреки тези ограничения на връзката им, любовта им разцъфтява. Те са толкова обнадеждени, че в нощта на 9 май, Деня на победата, Зоя е сигурна, че ще зачене дете. Двамата дори се съгласяват да го кръстят Виктор или Виктория в чест на празника.

Докато Зоя наистина забременява същата нощ, Джаксън разбира това едва няколко години по-късно.

Лаврентий Берия заедно със Сталин и дъщеря му

Раздяла

Бащата на Зоя е революционер и комунист, но през 1941 г. той е арестуван поради забележка, която прави за Сталин. Зоя знае, че Лаврентий Берия, министъра на вътрешните работи на СССР, може да осигури свободата му, и затова се сближава с него. Това не е малък подвиг, тъй като Берия е известен освен с това, че организира терор и репресии, и като сексуален хищник.

Изключително очарован от нея, Берия освобождава баща й  и кани Зоя на вечерята за рождения ден на жена му. Но това е само предлог и всъщност той се надява тя да го „възнагради“ за осигуряването свободата на баща й. Когато Зоя го отхвърля, Берия я гони.

Отмъщението на Берия

Берия не забравя за Зоя. Скоро след Деня на победата, 9 май 1945 г., той я изпраща на обиколка по Черноморието, а Джаксън е изгонен от Съветския съюз.

НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи) наблюдава Зоя по време на бременността и дори я държи под наблюдение, когато ражда. Накрая жената разбира, че все още търпи репресии за действията си с Берия. Без да се притеснява, тя кръщава дъщеря си Виктория, точно както се бяха уговорили влюбените.

Междувременно Джаксън пише на Зоя десетки любовни писма, които така и не стигат до нея. Той получава само едно писмо в замяна – анонимно – което му казва да спре да я притеснява.

Ако Зоя смята, че раздялата им с Джаксън е достатъчно наказание, скоро ще разбере, че греши. Когато Виктория е на една годинка, майка й е арестувана. Казват й, че Джаксън е шпионин и я обвиняват, че му е предавала информация. Тя е обвинена и в организиране на престъпна група, която да убие Сталин, и в резултат е осъдена на 25 години затвор. Имуществото й е конфискувано, но за щастие Виктория е отведена от сестрата на Зоя в Казахстан.

* * *

Зоя е освободена през 1953 г., когато Сталин умира. Едва тогава тя може вече да възобнови актьорската си кариера и да заживее отново с дъщеря си. Престоят й обаче я кара да се страхува от това, което може да се случи с Виктория, ако бъде арестувана отново. Тя обаче все пак започва да се опитва да се свърже с Джаксън.

Чрез общи контакти Зоя най-накрая успя да се свърже с Ирен Кърк, която е професор в Университета на Кънектикът. Ирен работи като преводач в Москва и израства с филмите на Зоя.

В крайна сметка, няколко години след като Ирен се връща в САЩ, тя успява да проследи Джаксън и му изпраща писмо и снимка на Виктория. Джаксън разпознава дъщеря си, но все пак не успява да се свърже нито със Зоя, нито с Виктория. Междувременно, благодарение на усилията на КГБ, Зоя и Виктория мислят, че той ги е изоставил.

Като съветски граждани невъзможно е нито за Зоя, нито за Виктория да заминат в чужбина без официално одобрена причина. Джаксън също не може да лети до тях, тъй като вече е на 75 години и е много болен. В отчаянието си Виктория се обръща към американската преса и на 25 януари 1975 г. The New York Times публикува материал за семейството. The Los Angeles Times също публикува материал за Джаксън и неговата история.

Хенри Грис от The National Enquirer се свързва с Виктория и в замяна на изключителното отразяване на срещата предлага да плати квартирата, билетите и всички други разходи. Виктория с готовност приема това предложение, което най-накрая ще й позволи да се срещне с баща си.

Виктория

Когато Виктория пристигна в Америка, тя не иска да напусне. По случайност се срещна с пилот на Pan AM на име Фред Пуой, който е чел за нея в списание People. Двамата се женят 3 месеца по-късно, само дни преди визата на Виктория да изтече.

Двамата имат син, когото кръщават Кристофър. Виктория успява да остане в Америка, а майка й получава виза, която й позволява да ги посещава веднъж годишно.

През 1976 г. Зоя пътува до САЩ и цялото семейство се събира отново – точно навреме, защото 2 години по-късно Джаксън умира от рак. Оттогава Зоя посещава дъщеря си всяка година до смъртта й през 1981 г.

Виктория следва стъпките на майка си и става актриса. Тя също така пише книга „Адмиралската дъщеря“, в която описва своите преживявания и как едно семейство, разкъсано от войната и политиката, най-накрая успява да се събере щастливо. Виктория почива в Пенсилвания от рак на белия дроб през септември 2012 г.