Русия и САЩ: Оси на целесъобразност

Маруан Бишара, политически анализатор в телевизия „Ал Джазира“

Миналата седмица американски медии съобщиха, че Съединените щати и Русия са намесени в „опасна игра на военен авантюризъм в Европа“, такава, която „повдига призрака на възможността всяка от страните да разбере погрешно действията на другата, което би довело до конфликт между две сили с основните ядрени арсенали, въпреки голямото им намаляване след края на Студената война“.

В реалния свят САЩ са провели четириседмични военни учения, обхващащи страни от Естония до България, за да убедят отново своите съюзници в Източна Европа, че приемат насериозно заплахите на Русия.

Коя е правилната дума за използване в този случай – „война“ или „игра“?

След началото на кризата в Украйна консервативните идеолози и т. нар. стратези от двете страни се спряха на опасностите от нова Студена война, позовавайки се на обвиненията между Белия дом и Кремъл.

Всичко това изглежда объркващо. Един ден САЩ благодарят на Русия за евакуирането на техни жители от обхванатия от война Йемен, на следващия се оплаква от опасното прихващане от страна на Русия на американски разузнавателен самолет.

Но, както и да е САЩ и Русия поддържат отворени канали за консултация и координация, дори „некоординирана координация“ в Близкия изток и отвъд него.

Така че съгласиха ли се да не се разберат Обама и Путин по няколко ключови въпроса докато синхронизираха усилията си по основните заплахи, срещу които се изправят техните държави?

Стремежи на Москва

Бързината и дързостта на решението на Русия от тази седмица да изнася ракети в Иран подчертава твърдото преследване от Москва на нейните геополитически интереси, независимо от цената за сигурността и стабилността в Близкия изток.

Руски официални лица твърдят, че доставката на модерните, но отбранителни ракетни системи на Иран ще увеличи регионалната стабилност. Докато това, в най-добрия случай, е съмнително, няма съмнение, че продажбата ще е най-добрият напредък на Москва при реализиране на нейните военни и икономически интереси в Иран и отвъд него.

Решението на Кремъл „веднага“ да предостави ракети С-300 не нарушава действащите санкции на Съвета за сигурност на ООН, но ще проправи пътя за продажба на още конвенционални оръжия, което заплашва с появата на нова надпревара във въоръжаването в Близкия изток. Руското министерство на отбраната също така се опитва да продаде на Иран зенитна ракетна система Антей-2500, която е подобна на С-300, но е по-модерна.

Стремежи на Вашингтон

Очаквано Съединените щати изразиха своето недоволство от решението на Путин за оръжията. Но, в най-добрия случай, официалната реакция на администрацията на Обама не беше впечатляваща. Изразяването на „загриженост“ от „безполезна“ продажба не е точно като осъждане или денонсиране на руските действия.

Всичко това повдига въпроса защо, след като оказа голям натиск върху Москва да се въздържи от доставката на ракетите, администрацията на Обама не се засуети от внезапното руско решение?

Незабавната реакция дойде по-малко от 24 часа в Съвета за сигурност на ООН. Противно на първоначалните очаквания Русия не наложи вето на проекторезолюция за налагане на оръжейно ембарго на бунтовниците хути в Йемен, но не разшири действието на забраната над останалата част от страната, както би искала Русия. Вместо това нейното „въздържал се“ позволи на резолюция 2216 на СС на ООН да мине с мнозинство 14-0.

Но има и друго.

Русия беше полезен партньор – или поне не беше спойлер – по време на преговорите Р5+1 с Иран, които достигнаха кулминацията си при постигането на, според определението на администрацията на Обама, историческа ядрена сделка.

А тази седмица Москва застана на страната на Вашингтон и против интерпретирането на рамковото споразумение от духовния водач на Иран Али Хаменей.

Администрацията на Обама е наясно, че ще продължи да разчита на руската помощ за постигане на окончателна ядрена сделка до края на юни. Във Вашингтон също така осъзнават, че доставката на нови зенитни отбранителни ракетни системи не заплашва Израел и няма да промени баланса на силите в региона, но може да помогне на иранския президент Хасан Рохани да продаде у дома ползите от финалната сделка.

Студени пресмятания, не Студена война

САЩ и Русия привличат върху себе си вниманието, когато става дума за Близкия изток и други горещи точки по света. Но това не означава, че може да става дума за връщане към двуполюсен свят.

Да, Обама и Путин са две много различни помежду си политически животни с различни визии за техните страни.

Да, Обама мисли, че Путин вижда света през лещи от Студената война, и, да, техните отношения станаха от „хладни – замразени“, но в действителност разликите между тях не са по подобие на противоречивите и преобразуващи се идеологии, които властваха по време на Студената война.

Дълго твърдях, че студената война е отминала. И Русия има затъмняваща власт по повече от един начини. Очаквайте да чуете повече от Китай и Р5+1 в бъдеще. Но благодарение на техните очевидно добри работни отношения, държавният секретар Джон Кери и външният министър Сергей Лавров помогнаха при договарянето на сделка за химическите оръжия със Сирия, прекратяване на огъня в Украйна и ядрена сделка с Иран.

Тези и други дипломатически инициативи може да бъдат отменени, но те обезвредиха през последните две години натрупаното напрежение между двете столици и показаха как те могат да работят заедно за постигането на определени дипломатически пробиви.

Наистина, Русия и Съединените щати изминаха дълъг път по отношение на Иран и посетителите на Москва смятат, че същото може да се приложи и към Сирия, доколкото Путин е по-малко склонен да продължи да поддържа Асад.

По същия начин Москва може би показва повече интерес към Либия, и се съгласява със САЩ за необходимостта от политическо решение за северноафриканската страна, която върви по пътя към истинска гражданска война. Изглежда малко вероятно САЩ и Русия да приложат по отношение на Либия подход като към Йемен. Накратко, лидерите на САЩ и Русия смятат, че екстремизмът с насилие, особено близкоизточният или ислямски екстремизъм, представлява основна заплаха за международния мир и сигурност.

Те, също така, се опитват да сдържат хаоса и работят заедно с регионалните играчи в преследване на грижливо насочвана регионална сигурност. Никъде това не стана толкова ясно, както когато египетския генерал, превърнал се в президент, Абдул Фатах ас-Сиси разчита и на двете страни за оръжие.

Наистина Обама и Путин преследват все по-усилено не толкова различаващи се стратегии по отношение на обхванати от конфликти райони. Техните отношения са комбинация от конфликт на интереси и реципрочна целесъобразност. /БГНЕС