#Равносметка 2016: От утре не пуша, от утре не пия…

Ето бе, още една година мина и като погледнеш назад си казваш, че нищо чак толкова важно не ти се е случило, нищо не се е променило, ти не си постигнал нищо… Както би казала баба ми – 12 месеца за лудо!

Не си спасил човечеството, не си изобретил новия iPhone, няма да пътуваш до Марс, като се замислиш ти и до друг континент така и не успя да стигнеш, макар да го планираше, камо ли до друга планета… Не си измислил лекарство срещу рака, СПИН-а, шарката, дори и грипа, мамицата му, не си помогнал на нито едно изоставено животно, не си написал гига хит, не си открил нов химичен елемент, не си спасил нито един човек в беда, дори любовта не си открил…

Но за сметка на това си се гневил във фейсбук, туитър или инстаграм, раздавал си социално правосъдие и си използвал адски много хаштагове. Ако ти погледнем годината в ревю, според фейсбук, ще се окаже, че си общувал с много важни хора и си лайкнал тъпотиите на другите 5 876 пъти. Браво на теб!

Гледаш назад и да, не си свършил нищо важно. Само дето си станал по-циничен, защото 2016-а беше гадна кучка, откъдето и да го погледнеш. Тя беше скапана година за музиката, киното, социалните медии, журналистиката, човечеството като цяло и по дяволите, дори за теб и съседите ти. Изпращаш я с мемета, в които нещо избухва на фона на цифрите й или с картинки, на които хора циврят жално на финала й.

До края й обаче остава малко и ти ще прекараш това време или пиейки и арогантно повтаряйки, че това, което се е случило в последните месеци, грам не те е променило и трогнало, щото ти си над тия неща, или правейки тъпи равносметки. Като тази впрочем.

Накрая на всяка година човек преброява пилците, както е приказката, и преценява какво и защо трябва да промени догодина. Рядко тези промени му се случват, но пък съставянето на списъци отдавна е доказан метод, който помага на арогантните егоманиаци да успокоят съзнанието. А такива сме всички ние. Или поне аз.

Така че…

1. Започваме с нещо стандартно – от утре не пуша, от утре не пия. Това е първото обещание на всяко видно деграде, което се разхожда по улиците. То, деградето, наивно вярва, че когато календарът се смени това може би по някакъв магически начин ще му помогне да се отърве от вредните си навици и така да стане по-добър и смислен човек, който яде ябълки, чиа, киноа и пие сок от билки, вместо уиски. Наскоро един пич ми каза, че пуша твърде много. Че замърсявам природата с вредния си навик и трябва да спра или поне да намаля цигарите. Обещавам да го направя… ама от утре.
2. Нещо по-нестандартно – да стана по-емоционален човек! Един цитат гласи, че „да си циник с добре прикрита романтична душа е най-изтощителното нещо на света.“ Да си егоцентрик, който отказва да изразява емоции обаче, е по-лошо. То те превръща в арогантен копелдак, който отблъсква готините хора, но пък привлича купчина кухи лейки. Вярно, в живота ти няма нито един човек, на който да можеш да се оплачеш истински, но пък е пълно с хора, които искат да ти се възхищават, да се пипате, да пиете, да сте на парти, да си говорите глупости… 2016-а е годината на кухите лейки, тъпите хора, празните обещания, лесно обидчивите кретени, феминистките, милениалите, безмислените протести и безмислените идиоти… И всичко това, защото не сме емоционални или сме прекалено емоционални за глупости. Затова си обещавам да спра да мисля само за себе си и собственото си недохранено его, и да се занимавам повече с изразяване на истински чувства. Ама пак няма да ти лайквам тъпотиите във фейсбук, от мен да го знаеш!
3. Нещо почти невъзможно – да направя откритие. Всеки човек иска да е специален. И всеки си мисли, че е. Да си специален е най-неспециалното желание на света и много го искат, но малко го умеят. Не бе, това, че си си пребоядисал къщата не те прави такъв, нито фактът, че най-накрая взе книжка. Нито това, че идваш от някое кокетно село, знаеш 55 думи повече от връстниците си, познаваш къде има или няма пълен и кратък член или мусаката ти е уау! Да направиш откритие обаче те прави специален. Затова през идната година ще търся такова. Дали ще е нещо дребно – като самоизмиваща се тоалетна за котки или нещо грандиозно – като нови микроби, които могат да ни унищожат с едно кихване, не е ясно още. Но е в процес на търсене.
4. Нещо старо, но златно – ще направя нещо ново за себе си. Да бе, всеки си го пожелава и после пак сяда на добрия стар диван, огащен в пижама и дремещ пред старите си вещи, мечтаейки за нещо друго. Ехххх… Новото нещо не е като старото, но ъпгрейднато нещо, айде моля ти се! Да не се бъркат двете неща. За новото се изисква смелост. То е като да се научиш да караш ски, макар да те е страх. То е като да скочиш с бънджи, ама иначе да имаш фобия от височини. Новото нещо е труднодостъпна екзотика, за която трябва да отделиш време и нерви. Обещавам си нещо такова – дали ще се науча най-после да плувам или ще се сдобия със способността да казвам поне пет пълни изречения на някой екзотичен език, като японски или мандарин, е все тая. Но е добро обещание.
5. Нещо задължително – ще пътувам повече. Тук съм много сериозна. Което е трудно за не емоционален, егоистичен човек като мен. 2016-а е годината сковала в страх хората, които обичат да пътешестват. Терористи, атентати, бомби, пищящи хора и разплакани лица са образите, които могат да опишат изминалите 12 месеца. Сърцето на Европа беше намерено, хванато в прегръдката на злото и стиснато здраво. Промушено няколко пъти. Сковано от гадости, кръв и злини. Мирният свят спря да бъде безопасен и това уплаши хората. Приключенията обаче не трябва да спират никога. Ако имаш възможност да пътуваш – винаги го прави. През идната година ще посетя поне една екзотична дестинация, на която рискувам да бъда ухапана от комар с размерите на куче, ще правя секс с чужденец, който не искам да виждам повече, при това в родната му държава, която ще е на друг континент, и ще посетя поне едно от любимите ми места в Европа. И тържествено обещавам да спамя приятелите си във фейсбук със снимки от всички тези места.

Както се казва в началото или на финала – равносметките не са това, което бяха, но е хубаво понякога човек да успокоява безмисления си живот със списъци, от които вярва, че има полза и му помпат самочувствието с идеята, че прави нещо важно. Това е последното ми обещание – да си правя сметка и да си взимам поука. Пък ти лайквай статуси за тоалетна хартия и котки, докато кесиш на дивана и си чатиш с мацки. Няма лошо.