Потъналият кораб, който може да крие 133 милиарда долара
Руският военен кораб Димитрий Донской е потопен преди 116 години, за да не попадне в японски ръце след битката при Цушима по време на руско-японската война. Той потъва близо до остров Улеунгдо през 1905 г. и се смята, че превозва изключително скъпоценен товар – всички златни запаси от Втората тихоокеанска ескадра, които в днешни долари би било на стойност над 133 милиарда долара.
Тази година южнокорейски спасителен екип открива останките на кораба и след откритието, руска група иска богатството да бъде върнато на руснаците като жест на добра воля. Водещ на групата е Ярослав Ливански, служител, представляващ Руското обществено движение за почитане на загиналите, защитаващи Родината, и лидер на спасителна група в Източна Русия. Той заявява, че крайцерът е абсолютно безценен за Русия.
„Димитрий Донской е безценна реликва и символ на нашето героично и трагично минало, както и значителна част от руската военна история.“ Следователно, продължава той, каквото и да е открито на крайцера, би било неразделно по отношение на общата стойност на находката.
Спасителната компания Shinil Group от години търси останките и най-накрая успява да ги локализира на дълбочина от 434 метра приблизително на километър и половина от брега на Улеунгдо. Участващите екипи стигат до извода, че останките вероятно са на Донской поради платното, което изглежда идентично с това на златоносния кораб.
Той има три платна и два комина и разчита както на вятър, така и на въглища, за да се придвижва. При второто проучване на останките е открито името на кораба, изписано на кирилица през кърмата му. Очевидно корабът е в лошо състояние по протежение на корпуса, който е частично разцепен, въпреки че горните дървени секции остават до голяма степен непокътнати. Встрани от корпуса бронята е добре запазена, а оръдията, котвата, картечниците и кърмата не са мръднали.
Трюмът на кораба съдържа голям брой железни кутии, които може да съдържат златото, но водолазите не успяват да ги отворят и следователно не може да бъдат сигурни какво има в тях. С помощта на компании от Китай, Канада и Обединеното кралство извършват редица операции за добиване на останките. Освен това плановете за развитие включват също изграждането и създаването на музей, посветен на кораба.
Групата Shinil заявява, че вярва, че на борда на кораба може да има до 200 тона злато и ако техните спекулации се окажат верни, те посочват, че ще отделят 10% от находката си за развитието на остров Улеунгдо, който днес е до голяма степен необитаем, но служи като важна южнокорейска туристическа дестинация.
Оттогава те се въздържат от преценките за стойността на находката, като заявяват, че по това време не е намерено злато. Това е последвано обаче от разследване на фирмата, предизвикано от огромното увеличение на стойността на акциите им след публикуването на откритието. Оттогава цената е спаднала значително.
Ако находката все пак даде някакъв плод, 10% от приходите ще отидат в Русия като собственик на останките и ще бъдат използвани за толкова широки и разнообразни проекти като железопътна линия, свързваща Русия и Южна Корея, която ще минава през Северна Корея.
Битката при Цушима
Създаден през 1883 г., Донской прекарва по-голямата част от службата си в Средиземноморието, преди в крайна сметка да бъде разположен във Втората тихоокеанска ескадра на Русия през 1904 г. след унищожаването на руските сили в Далечния Изток от императорска Япония.
Той е бил натоварен предимно с отбраната на транспортни кораби в задната част на конвоя, когато е прихванат от японския флот през май 1905 г. Настаналият бой става известен като битката при Цушима и завършва с обща загуба на 21 от 38 кораба и 4500 загинали руски моряци, докато японците губят три кораба и 117 души.
Донской бяга от битката и накуцвайки тръгва за руското пристанище Владивосток, но преди да пристигне там безопасно, е прехваната от японците отново.
Те откриват огън, убивайки 60 членове на екипажа и ранявайки други 120, включително капитан Иван Лебедев, който заповядва на кораба да остане извън Улеунгдо и отвежда хората си на острова. Екипажът се предава и потапя кораба, а по-късно капитанът почива от раните си.
