Посрещни новата година с една Агата Кристи

Точно в края на 2015 година, дни след като белобрадият старец е минал с чувала и малко преди да изпратите годината и да посрещнете новата с идеи и очаквания, може да си причините новия тв продукт на британците от BBC. Освен, че е взеизвестен факт, че ВВС правят качествена телевизия, то в най-новото им телевизионно шоу, което е само един сезон и се ограничава в три епизода, има още един плюс – майсторското качество на мадам Агата Кристи.

„And Then There Were None“ е адаптация по един от най-добрите романи на Кристи – „Десет малки негърчета“. И макар, за да сме политически коректни, както е модерно напоследък, да не трябва употребяваме думата „негърчета“, то за мен романът не може да има друго име.

„Десет малки негърчета“ сигурно е най-адаптираната творба на Агата Кристи. Не като самостоятелна книга, а като идея и сюжет. Простотата и същевременно гениалната чистота на идеята на Кристи и до днес е поле за множество вариации на историята й. Иначе, най-известните и награждавани романи на авторката – в сферата на киното разбира се – са „Убийство в Ориент експрес“ и „Убийството на Роджър Акройд“, за който и досега се смята, че е най-добрата й работа. Не съм съгласна. Може би, това е породено и от факта, че „Десет малки негърчета“ е първият роман, чрез който аз се запознах с мадам Кристи. Не знам.

За тези, които не са го чели, не знам какви хора сте точно, ако това кощунство ви се е случило, сюжетът накратко разказва за десет непознати, поканени на изолиран остров, които започват да измират, един след друг, обратно пропорционално на базата на вината, която носят в себе си. За минали свои престъпления, не за друго. Всичко това е обагрено от гротескна песничка за десет малки негърчета, на базата на която се извършват убийствата и са илюстрирани с малки фигурки на аборигенчета, поставени видно на централната маса, които изчезват една след друга с растежа на труповете.

Непознати събрани на едно място, които биват убивани един от друг или от непозната ръка, е върховен сюжет, майсторски написан от Агата Кристи и гениално интерпретиран хиляди пъти, последният величествено от Тарантино. Мистерията, кой може да извършва нещо толкова жестоко и театрално се заплита и около въпроса „защо, по дяволите, го прави“.

ВВС пък правят по-модерна и пространствена адаптация на романа на Кристи. И същевременно буквална. Сериалът на британската телевизия отделя три епизода по 55 минути всеки, за да задълбае около вината, социопатията и психопатията на група от хора, затворени като животни на място, от което бавно, но сигурно осъзнават, че не могат да си тръгнат.

„Това е едва началото на касапницата“, както казва персонажът на Сам Нийл в края на първи епизод.

BBC обаче са политически коректни, за разлика от мен, и са преименували острова – от Негърския остров, както е името му в романа, те са го кръстили Soldier Island, а негърчетата са станали войници. Няма лошо, ВВС. Прощавам ви. Всичко останало обаче е изпипано до последния детайл. ВВС разширяват сюжета на Кристи не просто, за да напълнят три часа с диалог и действие, а за да задълбаят в една история на гротескна театралност, историята на 10 престъпления и наказания. От самото начало, в първите няколко сцени на сериала, на зрителя му става ясно, че хората извикани на този остров не са случайни и са там, за да бъдат наказани. И ако някой все пак има съмнения, един запис на плоча им го казва директно. След което се появяват първите два трупа. Много театрално, много мелодраматично.

„And Then There Were None“ или „Десет малки негърчета“ е изпипан до последния детайл. От картината и диалога, през кадрите до великолепния каст, който екипът е направил. Чарлс Данс, Сам Нийл, Дъглас Буут, на който така му отива да играе отворен кретен, Бърн Горман, прекрасната Ана Максуел Мартин чак до блестящата като диамант австралийка Мейв Дърмъди и най-голямата изненада Ейдън Търнър, който отдавна е пораснал и вече не е чаровното джудже Кили от „Хобит“. Не, тук той е секси, арогантен умник, който пуши цигари като сър, има вледеняващ поглед и костюмът му стои като на наследник на някоя корона. По възможност британска. Към това само добавям факта, че Ейдън е спряган за новия Джеймс Бонд. И как ще му отива.

ВВС успяват да надминат себе си с продукцията си, особено тази година, а „And Then There Were None“ е едно от последните им бижута, на което може да обърнете специално внимание. Независимо дали сте почитатели на Агата Кристи като мен или не. Просто го направене. Няма да ви казвам кой е убиецът. От мен да мине.