Последната колония в Европа

| от |

В много отношения Малта е куриоз: най-малката държава в Европа е и единствената, в която се говори арабско-семитски език. Но най-вече Малта е страна на големите промени, пише Дойче веле.

Може би тази визита е обещавала да бъде доста обременяваща за кралицата. Или просто поводът ѝ се е сторил прекалено незначителен. Но когато на 21 септември 1964 година Малта обявява своята независимост от британската корона, Елизабет Втора изпраща съпруга си принц Филип на средиземноморския остров. За да разведри малко обстановката по време на официалната церемония, той прибягва до една шега: „Надявам се да не сте променили решението си?“, казал той на първия независим министър-председател на Малта.

Въпросът всъщност не бил чак толкова не на място, защото много малтийци тогава изпитвали страх от това, как ще се справят сами. Журналистът Лауренс Грех, който тогава е бил на 16 години, си спомня: „Ние бяхме загрижени за бъдещето си. 11 хиляди души тогава работеха за британската корона. Нашата валута беша вързана за британския паунд. Това бяха почти същите аргументи както сега в Шотландия“, казва той.

Силно британско влияние

164-те години британско господство са оставили своите следи. Добре познатите ни червени телефонни кабини служеха на малтиците съвсем до скоро, когато все пак отстъпиха на техническия прогрес – мобилните телефони ги направиха излишни. Движението по пътищата на острова е в лявата лента. Най-дълбоки следи обаче откриваме в езика. Великобритания е сторила всичко възможно за поангличаването на Малта, смята историкът Хенри Френдо.

„Това беше въпрос на престиж. Който не беше богат или произхождаше от средно семейство, или да речем работеше като адвокат, трябваше да говори английски. Аз посещавах едно католическо училище. Английският беше първият език, който изучавахме – преди всички останали и дори преди малтийския.“

Всъщност малтийският, или „малти“, който произхожда от арабски диалект, е единственият семитски език в Европа и въобще единственият семитски език, използващ латиницата като официална азбука. Значителна част от речниковия състав са заемки от английски и италиански. „Независимостта ни подейства добре. Ние станахме една от най-добре развитите страни в Европа, членуваме в ЕС и под черта сме една богата държава. Гордеем се с постигнатото за 50 години независимост“, казва Лауренс Грех.

Загриженост за природата

Но 50 години след обявяването на независимостта Малта е преди всичко страна на големите промени. Някогашната консервативно-католическа държава се превърна в модерна страна с едни от най-либералните закони в ЕС. Хомосексуалните двойки имат право да осиновяват деца. Малтийците обаче са сериозно загрижени за околната среда. Сега те изпитват на гърба си последиците от дългогодишната експлоатация на природните ресурси, казва природозащитничката Астрид Вела. „Всяко трето малтийско дете страда от астма. Това е възмутително. Строежите и транспортът са основните причинители на астма. Тоест – вредните емисии. Но никой не предприема нищо срещу това“, казва тя.

Да, строежите и транспортът, които са свързани, и които имат пряка връзка също и с независимостта на страната. Преди 50 години Малта привлече с ниските си данъчни ставки много имигранти, главно пенсионери. Освен това много малтийци, които в годините преди това масово се преселваха в Австралия и Канада, започнаха да се връщат в родината си. Последиците от това се изразяват в невиждания строителен бум. А Малта държи и още един рекорд: докато в останалата част на Европа са застроени средно 7 на сто от площите, в Малта те са цели 27 процента.

 
 
Коментарите са изключени за Последната колония в Европа