Пет съвета за безболезнен Св. Валентин за момчета
Ако цяла година сте се размотавали като ергени в търсене на момиче, което да грабне сърцето ви, или пък сте се лутали като жена-шофьор на кръговото на Руски паметник в дирене на многобройни завоевания, сега е дошъл моментът за равносметки. 14 февруари приближава с бързи стъпки и вече ни диша във врата, а ние, сингъл момчетата, се лашкаме между доволството, че още никоя женска не ни е щракнала белезниците на дългата връзка и гъделичкащото съмнение дали пък няма да е добре този Св. Валентин да подарим плюшена камила на някое специално момиче.
Ако и вие сте от този тип гениални пичове, които не се притесняват от факта, че нямат гадже, но някъде дълбоко в мъжествените си сърца вярват, че на 35 години е крайно време да пробват да имат връзка, която да трае повече от киселото мляко, което отлежава в хладилника им, прочетете нашите пет съвета как да прекарате смислено празника на любовта:
1. Оставете клишетата и бъдете себе си. Как наистина искате да прекарате празника? Пиейки бира и гледайки мач, нали? Ами направете го. Веднъж се живее. Жените са за загубеняците. Те са рошави сутрин, имат предменструален синдром и истерични гласове. Истинските мъже нямат нужда от такова чудо близо до себе си. Те са самодостатъчни като камъка от стихотворението „Камък“ на Атанас Далчев. Затова спокойно се изолирайте с каса бира, забъркайте едни пържени яйца (непременно сложете мазнина в тигана, но не тази от косите си) и сядайте на дивана да се почесвате и да крещите колкото ви душа иска, ако Борис Галчев вкара гол на Боян Йоргачевич или Влади Гаджев прониже вратата на Стоян Колев.
2. Организирайте среща на казармената група. Ако сте от големите мъже, които се подготвяха за бой в армията в онези прекрасни времена, когато мъжете си бяха мъже, а не някакви мухльовци, изучаващи философия по мними университети, значи имате свидни спомени от времената в казармата. Какъв по-добър повод от празника на влюбените да се видите със старите батета? Може да ги поканите у вас и за майтап да закичите всички с добрите стари, камуфлажни шапки. Ако още е жив, викнете и старшината. Може би след две ракии ще се пренесе обратно във времената, когато е имал властовия ресурс да тормози някой друг освен собствената си жена и ще ви накара да направите по сто лицеви на пияно. Яко, а? Ако имате лоши спомени от казармата, пробвайте със сбирка на випуска от 1 до 4 клас. Веднъж хвърлена пиратка в кабинета по физика, цял живот приятелство. Старото приятелство ръжда не хваща. Или това май беше за любовта? Но този Св. Валентин няма да говорим за нея.
3. Празникът на любовта…каква е първата ви асоциация? Ама най-първата и честно? Мамаааа! Ами да! Няма нищо лошо. Идете на гости при майка си и се сгушете в уюта на миналото, когато с небивал хъс стискахте пъпките от акнето си пред огледалото, докато тя ви забъркваше любимия сладък салам с прясно студено накъдрена коса. Родителите винаги ще бъдат вашия пристан, а майчината прегръдка е пристанището, на което може да акостирате, когато поредната глупава жена ви е направила на бъз и коприва или пък такава просто не съществува. Порция сарми, мач със стареца и масаж на краката от мама? Ние не можем да се сетим за по-добро прекарване навръх деня на любовта.
4. Добре, не искате да пиете бира, защото бременната в деветия месец Диди от съседния вход си сгъва корема, за да си обуе ботушите по-лесно от вас. Мразите мачовете, защото любимият ви отбор винаги губи. Не помните никого от казармата или не искате да си спомняте, защото още помните унижението от оня път, когато ви направиха мамба с нещо, което приличаше на паста за зъби, но май не беше. Не искате да ходите при майка си, защото снощи сте били там. Или защото така или иначе там си живеете, а тази вечер ви се излиза. Неизбежно в мъглявината на мозъка ви се оформя едно единствено спасение…точно така. Онези Горгони Медузи с предменструалния синдром и рошавите коси. Въпросът е обаче как да се доберете до тях. Всички знаем традиционните методи: бар, дискотека, Tinder, произволно ровене във Facebook за Деси, Вики и Лили, защото звучат секси и май така се казват сегашните адреналинки от „Господари на ефира“. Но защо не пробвате нещо извън конвенционалната рамка? Излезте вечерта и отидете на местата, където досега сте смятали че момичета няма – библиотеките и книжарниците. Ако намерите някоя женска душа в някоя от тези ями на маргинализацията в навечерието на 14 .02, бъдете сигурни че е достатъчно самотна, за да отвърне на вашия повик за чифтосване с „Да“. Дори ако решите да сте оригинални и подадете като орангутан – както сте гледали, че става по National Geographic.
5. В крайна сметка, приятелите, семейството, жените, спортът и алкохолът не са всичко. Ако ви е омръзнало от хората и техните претенции, правила и глупости, винаги може да се отдадете на вечния спасител на всяка заблудена душа – изкуството. Ако сте човек на литературата, подхванете някоя сериозна книга и се усамотете с онова, което по-умните от вас някога са казали. Четете Спиноза за духовно пречистване, Рене Декарт за мъдрост и Марио Пузо за мъжественост. Ако искате да релаксирате, винаги може да захапете старите класики като „Винету“ (отърсете се от асоциацията с премиера, Карл Май не я е писал специално за него) или „Педро от Черната смърт“. Ако смятате мъжете, които четат за книжни плъхове и като малък са ви казали, че ако много четете, ще носите очила, опитайте да рисувате. Изразете дълбоката си същност върху лист хартия или кадастрон, а ако сте наистина смели – превърнете стената в спалнята си в платно, на което да изобразите екзистенциалните си търсения. Някой ден някой ще го оцени. Ако свързвате Ван Гог само с отрязано ухо обаче, изобразителното изкуство може да не е вашата стихия. Тогава насочете творческата си енергия в посока музика. Ако не разполагате с пиано или Gibson у дома, в Jumbo продават чудесни хармоники и мини барабани за деца. Купувайте и започвайте. Ако се спрете на барабаните, ако не друго, поне ще попречите на влюбените двойки по съседните апартаменти да прекарат празника добре, а в крайна сметка и това е нещо.
