Пагубната оръжейна надпревара

Защо продължават да се хвърлят милиарди за въоръжаване, вместо да се отправи поглед към препоръчваната от мнозина „интелигентна отбрана“? И какъв пример би могла да даде Германия? Отговорите търси Кристиан Трипе от Дойче веле.

Напоследък представителите на германската оръжейна индустрия изглеждат потиснати. Поръчките, които прави Бундесверът, са малко, а рестриктивните мерки за износ на оръжие в чужбина поставят под силен натиск производителите. Наскоро Франк Хун, шеф на най-големия германски производител на танкове – концернът „Krauss-Maffei Wegmann“ – определи професията си като „метреса на политиката“. Той смята, че Берлин не отдава нужното значение на неговата дейност и посочва, че в Париж всичко било другояче. Логично неговият концерн разработвал планове за сливане с френски /все още/ конкурент.

Федералният министър на икономиката Зигмар Габриел би трябвало по принцип да се радва. Той заяви, че сравнително строгите германски правила за износ на военна техника в несъюзнически страни остават в сила. С което иска да каже, че германските оръжейни производители не могат да разчитат на по-хлабава регулация. Вместо това Зигмар Габриел пледира за т.нар. „консолидиране“ и засилено сътрудничество в рамките на Европа, включително и за сливания на оръжейни концерни.

Прахосани милиарди

Всяко година европейските държава харчат милиарди за своето въоръжение. На пазара се конкурират твърде много оръжейни системи, чиито развойни разходи не могат да бъдат компенсирани. В Европа, например, в момента се конкурират три различни бойни самолета и производителите им усилено търсят купувачи. Шведският „Gripen“, френският „Rafale“ и „Eurofighter“, в чиято разработка участват четири държави, сред които Германия и Великобритания. Към тях се прибавят и американските бойни самолети, които също се предлагат за продажба на съюзниците от НАТО.

Конкуренцията е грандиозна, защото тези бойни самолети са ужасно скъпи. Колкото по-малка и незрелищна е една оръжейна система, толкова повече са доставчиците. Толкова повече нараства и политическото безумие. След края на Студената война западните държави съкратиха значително въоръжените си сили. В структурите на оръжейната индустрия обаче не се промени нищо. Вследствие на което се натрупаха и още се трупат свръхкапацитети. Ситуацията е известна отдавна. От години натовските функционери в Брюксел повтарят като мантра своето настояване за „smart defence“ – за интелигентна отбрана. Докато в действителност сегашното прахосване на пари за оръжейна техника е всичко друго, но не и „smart“ – то просто е глупаво.

Системата ще се срине без ъпдейт

Големите държави от ЕС и НАТО не пожелаха да се откажат от своята независима и широкообхватна оръжейна индустрия. И то по причини, дълбоко загнездени в държавната оперативна система, наречена „суверенитет“. Но и в нея от време на време е необходим ъпдейт, защото в противен случай може да се срине.

Един от големите играчи в НАТО и ЕС – Германия – вече подхвана дебата. Федералното правителство започна да дефинира т.нар. „основни компетенции“, т.е. тези оръжейни системи, които при всички случаи трябва да се произвеждат в Германия. Германското становище би трябвало да окаже влияние в Брюксел и Вашингтон. Защото двете безгрижни десетилетия в политиката за сигурност след края на Студената война вече свършиха.